Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Облагаеми ли са обезщетенията, които служител получава при незаконно уволнение?
Фактическа Обстановка
Физическо лице получава обезщетение поради незаконно уволнение и недопускане на работно място. При попълване на Годишна данъчна декларация лицето не е обявило обезщетението за облагаем доход. То твърди, че това е обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди и не е облагаемо. Направена е проверка от НАП и е начислен данък върху полученото обезщетение. Лицето обжалва становището на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. от гр. София срещу решение № 1797/20.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11060/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прихващане или възстановяване / АПВ/ № 1301162/03.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1538 от 09.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП. Р. съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне или алтернативно постановяване решение по същество като се отмени атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Шейретов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване № 1301162/03.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1538 от 09.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който е отказано прихващане или възстановяване на суми. За да отхвърли жалбата съда е приел, че обжалваният АПВ е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на оспореното решение съдът е разгледал хронологията на събитията във връзка с подадено от касатора искане вх. № 221800070/28.06.2013 г. за възстановяване на недължимо платени суми за данък общ доход /ДОД/ в размер на 299,25 лв., определен в резултат на изплатено обезщетение по чл. 225 от КТ. Съдът е приел, че спорният въпрос се свежда до това, следва ли да се разглежда изплатената на жалбоподателя сума в размер на 3150 лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като доход от трудово правоотношение по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и попада ли тя на основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ в обхвата на необлагаемите доходи. Първоинстанционият съд е счел, че облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Обезщетенията по КТ, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, са определени в чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, но сред тях не е посочено обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Следователно, по отношение на посоченото обезщетение не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и то не се включва в регламентираните с нея обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са необлагаеми.