ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ЦВЕТКОВ

МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА по адм. д. № 1008/2016

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Ж. М. С. от гр. Габрово, ул. "Александър Стамболийски" № 39, вх. В, ет. 3, ап. 8, срещу решение № 501 от 17.12.2015 г. на Административен съд гр. Велико Търново (АСВТ), постановено по адм. д. № 576/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000714002573-091-001 от 28.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 307 от 23.07.2015 г. на ДДОДОП гр. Велико Търново, относно определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2558.51 лв. и лихви в размер на 518.49 лв. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката поддържа, че съдът неправилно е определил данъчна основа за облагане за 2012 г. от 27 505.05 лв., представляваща доход от обезщетение за пропуснати ползи без да съобрази, че реално в патримониума й е влязла сума след прихващане в размер на 1802.39 лв., която подлежи на облагане. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени съдебното решение в обжалваната част и съответстващата част за присъдените разноски и да постанови друго за цялостна отмяна на РА. Претендира разноски.

Касационна жалба е подадена и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. Велико Търново срещу частта от решението, с която е отменен РА относно установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) по КСО и ЗЗО за 2011 г. и съответстващата част за разноските. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ДДОДОП гр. Велико Търново и за основателност на касационната жалба на Ж. С..

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на Ж. С. при ревизия по реда на чл. 122-124а ДОПК за установяване на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. и за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващо се лице за същия период са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2244.52 лв. и лихви в размер на 685.01 лв., за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2558.51 лв. и лихви в размер на 518.49 лв., за вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2426.88 лв. и лихви в размер на 904.50 лв., вноски за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в размер на 948.0 лв. и лихви в размер на 353.32 лв., вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 1516.80 лв. и лихви от 462.92 лв., вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 1516.80 лв. и лихви от 307.38 лв. (относно вноските за ЗО за 2012 г. РА е отменен с решението на ДДОДОП).

След извършена съпоставка между изразходените и получени от лицето средства за 2011 г. е установено, че са разходени парични средства, надвишаващи получените доходи със сумата 28 813.59 лв., за която е прието, че представлява доход с недоказан произход - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. За 2012 г. е определен облагаем доход от получено обезщетение за пропуснати ползи в размер на 27 505.05 лв. Установено е, че лицето е получило в приход в брой сумата от 88 000 лв. по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.10.2009 г., с който като продавач се е задължило да продаде на А. Г. К. 124 от общо 250 дружествени дялове от капитала на "Плам Пласт" ООД, като правото на собственост върху посочените дялове преминава върху купувача в момента на пълното изплащане на продажната цена от 99 200.00 лв., а сумата от 88 000 лв. е капаро, платено в деня на сключване на договора. Срокът за сключване на окончателен договор е определен на 28.10.2012 г. Със споразумение от 13.01.2013 г. предварителният договор е прекратен, като Ж. С. се е задължила да възстанови изцяло и по банков път полученото капаро. Представен е споразумителен протокол № 1/01.11.2012 г., съгласно който поради виновно неизпълнение на предварителния договор от 28.10.2009 г. Ж. С. е предявила претенция за пропуснати ползи в размер на 8.5 % и е упражнила правото си да задържи сума в размер на 27 505.05 лв. Според същия протокол купувачът е предявил претенция в размер на 8 % под формата на лихва в размер на 25 702.66 лв. Със същия протокол страните са извършили прихващане на двете задължения и са приели спора помежду им за уреден.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ ревизиращите органи са приели, че на 01.11.2012 г. лицето е реализирало облагаем доход в размер на 27 505.05 лв. като брутна сума на договореното в протокола от същата дата обезщетение за пропуснати ползи.

В частта по КСО и ЗЗО приходните органи са приели, че установеното превишение на разходените над получените доходи за 2011 г. е резултат от извършвана от лицето трудова дейност, респ. е налице осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО.

Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и без допуснати съществени процесуални нарушения. При проверка на материалната законосъобразност на РА съдът е намерил, че паричните потоци на лицето са изчислени правилно, като не се налага корекция на началното салдо към 01.01.2011 г., не са налице твърдения за други приходи извън приетите в РА от 12 948.37 лв., а разходите са в размер на 41 762.00 лв., което води до отрицателно салдо за 2011 г. в размер на 28 813.59 лв. Това превишение е определено като данъчна основа на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и като краен резултат РА е потвърден в частта по ЗДДФЛ за 2011 г.

Потвърдени са установените задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. с аргументите на приходните органи относно приложението на чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ (която разпоредба не определя като необлагаеми доходите от пропуснати ползи) и чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ - облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер. Относно размера на дохода съдът е съобразил законовото изискване облагаемият доход да съставлява брутната сума на обезщетението, която е намерил за правилно определена от ревизиращите органи към датата на съставяне на протокола от 01.11.2012 г. и в размера, посочен в него - 27 505.05 лв. Изложил е съображения, че със споразумителния протокол от 01.11.2012 г. жалбоподателката е упражнила право на задържане върху размера на цялото обезщетение от 27 505.05 лв., а прихващането на двете задължения било последваща сделка, която не влияе, както на размера, така и на характера на полученото обезщетение.

Административният съд е намерил за незаконосъобразен РА в частта относно установените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗОза периода 01.01.2011 г. - 15.02.2011 г. с аргумент, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в сила от 15.02.2011 г., поради което е неприложима за задължения преди тази дата. Дори след влизане в сила на разпоредбата съдът е намерил РА за незаконосъобразен за цялата 2011 г. поради липса на съответствието по чл. 124а ДОПК. Изложил е съображения за липса на презумпция, че установеният недостиг на парични средства е в резултат на трудова дейност, която формира осигурителен доход. С оглед разпределението на доказателствената тежест, която е приел, че е за приходните органи, съдът е намерил за недоказано твърдението им, че се касае за дейност на самоосигуряващо се лице, за което се дължат ЗОВ съгласно чл. 6, ал. 7, вр. чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

1.По касационната жалба на Ж. М. С. е спорно единствено установеното задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. за получен доход по чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ от обезщетение за пропуснати ползи в размер на 27 505.05 лв. по споразумителен протокол № 1/01.11.2012 г. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК в тази част данъчната основа и облагането са извършени по ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛне са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.