ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 30 октомври 2018 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

• ТАТЯНА ВЪРБАНОВА 11.
• РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 12.
• ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА 13.
• ЕМИЛ МАРКОВ 14.
• КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 15.
• ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 16.
• БОНКА ЙОНКОВА 17.
• БОЯН БАЛЕВСКИ 18.
• ИРИНА ПЕТРОВА 19.

10. РОСИЦАБОЖИЛОВА 20.

ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА

АННА БАЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов

постави на разглеждане тълкувателно дело No 1/2017 г. на Общото събрание на Търговска колегия

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Тълкувателно дело No 1/2017 г. е образувано с разпореждане от 24.01.2017 г. на Председателя на Върховен касационен съд, допълнено с разпореждане No 2 от 17.05.2017 г., по предложение на Заместник- председателя и ръководител на Търговска колегия на Върховен касационен съд, за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Търговска колегия на ВКС по следните въпроси от производството по търговска несъстоятелност, по които е налице противоречива или неправилна съдебна практика:

1. Какъв е процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание – приложимост на чл. 131 - 133 ГПК по отношение на реда по чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ;

2. Какви са критериите по прилагането на чл. 673, ал. 3 ТЗ спрямо кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ – простира ли се по отношение на тях изискването за представяне на убедителни писмени доказателства, както по отношение на кредиторите по чл. 637 ал. 3 ТЗ, или е достатъчен фактът на предявяването на иска, за да се премине към преценка дали да бъдат допуснати до участие в събранието на кредиторите;

3. Допустимо ли е провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ и ако е допустимо, кои кредитори са легитимирани да гласуват в него;

4. Допустими ли са доказателства, различни от писмените, в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ;

5. Допустимо ли е списъкът по чл. 668, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде съставян и по други критерии, освен посочените в закона, и ако са налице обективни пречки за съставяне на списък по търговските книги на длъжника, как се отразява това на свикването на първо събрание на кредиторите;

6. Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ;

7. От кой момент тече срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план: от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ или след обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ;

8. Подлежи ли на обжалване определението по чл. 674 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността отказва свикване на събрание на кредиторите;

9. Могат ли получените суми от продажбата на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл.629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ;

10. Чия собственост стават недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър.

Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Какъв е процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание – приложимост на чл. 131 - 133 ГПК по отношение на реда по чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ.

По този въпрос съществува противоречива съдебна практика.

Според едното становище, спецификата на производството по несъстоятелност и определеният в чл. 629, ал. 2 ТЗ срок за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, изключват приложението на чл. 131 – 133 ГПК. Делото по несъстоятелност се насрочва в открито съдебно заседание без размяна на книжа – съдът се произнася с разпореждане за насрочване и по допускане на доказателствата (вкл. за назначаване на счетоводна експертиза) преди връчване на препис от молбата на длъжника, като на същия не се определя срок за писмен отговор.

Според второто становище, приложимият процесуален ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание, е общият исков ред по чл. 131 - 133 ГПК с единична размяна на книжа – с разпореждане по чл. 131 ГПК съдът изпраща препис от молбата и приложенията към нея на длъжника за отговор в едномесечен срок и след изтичането му насрочва делото в открито съдебно заседание.

Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд намира следното:

Процесуалните норми, съдържащи се в Част Четвърта „Несъстоятелност“ на Търговския закон, в т.ч. чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, са специални спрямо нормите в Гражданския процесуален кодекс, което следва от препращането в чл. 621 ТЗ. Поради това, общият ред по чл. 131 - 133 ГПК се прилага, доколкото специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ не предвиждат нещо различно. Независимо, че е по-нов закон и че урежда общи процесуални правила, Гражданският процесуален кодекс не може да отмени мълчаливо специалните процесуални правила за разглеждане на подадената от кредитор молба за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ), съдържащи се в действащия по-стар закон – Търговския закон. Тази молба поставя началото на особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност (неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника), както и за началния им момент, а не правния спор относно вземането на кредитора, инициирал производството. С оглед спецификата на производството по несъстоятелност и необходимостта да бъде постигната бързина в развитието му, особено в неговата първа фаза по установяване на предпоставките за откриването му, законодателят е определил много кратък срок за разглеждане на молбата – 14 дни от подаването й (чл. 629, ал. 2 ТЗ) и за решаване на делото – 3-месечен срок от образуването му (чл. 629, ал. 6 ТЗ). Депозирането на отговор на молбата по чл. 625 ТЗ в предвидения в чл. 131 ГПК едномесечен срок би довело до значително забавяне на производството и би направило невъзможно спазването на наполовина по-краткия срок по чл. 629, ал. 2 ТЗ за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. При тази колизия приоритет следва да се даде на разпоредбата на чл. 629, ал. 2 ТЗ. Защитата на длъжника е гарантирана от предвидената в чл. 629, ал. 4 ТЗ възможност за възражения и представяне на доказателства, каквото е и предназначението на отговора на исковата молба, съгласно чл. 131 ГПК.

Прилагайки специалните процесуални норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, след преценка за редовност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността следва да изпрати препис от молбата и приложенията към нея на длъжника и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание в 14-дневен срок. Срещу подадената молба длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира. Преклузията обаче настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата (за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др.), но не и за възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, уреждаща засилено служебно начало за установяването на факти и за събирането на доказателства, произтичащо от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на всички, а не само за страните по делото (чл. 630, ал. 3 ТЗ). След като съдът по несъстоятелността може по всяко време служебно да събира доказателства относно платежоспособността на длъжника, не би могло да се отрече правото на длъжника да прави възражения и да ангажира доказателства в тази връзка и след приключване на първото заседание по делото.

На посочения процесуален ред е подчинено не само разглеждането на молбата на иницииралия производството по чл. 625 ТЗ кредитор, но и разглеждането на молбите по чл. 629, ал. 4 ТЗ за присъединяване на други кредитори към това производство.

В случай, че молбата за присъединяване отговаря на изискванията за редовност, съдът по несъстоятелността следва да изпрати препис от нея, заедно с приложенията, за становище на длъжника и на иницииралия производството кредитор, респ. да им предостави възможност да заявят становище веднага, ако молбата за присъединяване е депозирана в първото заседание по делото. При необходимост и направено изрично искане от първоначалните страни, на същите следва да бъде даден допълнителен срок за становище и ангажиране на доказателства по молбата за присъединяване съгласно чл. 144, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ. Когато депозираната в първото съдебно заседание молба за присъединяване е нередовна, препис от нея следва да бъде изпратен на страните по делото (на длъжника и първоначалния кредитор, респ. на останалите присъединили се кредитори, ако такива вече са конституирани) след отстраняване на нередовността й в предоставения от съда срок.

Както по отношение на първоначалната молба, така и по отношение на молбата за присъединяване, преклузията за възражения (и на длъжника, и на първоначалния кредитор) срещу активната легитимация на присъединения кредитор настъпва с приключване на първото заседание по делото, т. е. с приключване на заседанието, в което е конституиран присъединеният кредитор (чл. 629, ал. 4 ТЗ). В хипотезата на редовна молба за присъединяване, депозирана в първото по делото заседание, но при предоставен на първоначалните страни допълнителен срок за становище по реда на чл. 144, ал. 1 ГПК, преклузията за възражения срещу активната легитимация на присъединения кредитор настъпва с изтичането на допълнителния срок. Когато молбата за присъединяване е нередовна и нередовността й е отстранена по-късно (в предоставен от съда срок), преклузията за възражения настъпва с приключване на следващото заседание по делото (явяващо се първо заседание по отношение на присъединения кредитор).

2. Какви са критериите по прилагането на чл. 673, ал. 3 ТЗ спрямо кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694 ТЗ – простира ли се по отношение на тях изискването за представяне на убедителни писмени доказателства, както по отношение на кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ, или е достатъчен фактът на предявяването на иска, за да се премине към преценка дали да бъдат допуснати до участие в събранието на кредиторите.

Някои окръжни съдилища приемат, че изискването в чл. 673, ал. 3 ТЗ за представяне на убедителни писмени доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася за всички кредитори, чиито вземания не са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ, независимо дали тези вземания са предмет на установяване в производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ или по чл. 694 ТЗ.

Второто застъпвано в практиката на окръжните съдилища становище е, че изискването в чл. 673, ал. 3 ТЗ за представяне на убедителни писмени доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася само за кредиторите, чиито вземания не са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ и са предмет на установяване в производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ, докато за кредиторите, чиито вземания не са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ и са предмет на установяване в производство по чл. 694 ТЗ, е достатъчен фактът, че е предявен иск по чл. 694 ТЗ.

Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд приема за правилно първото становище.

Независимо от непрецизния текст на чл. 673, ал. 3 ТЗ, няма нито правна, нито житейска логика двете групи кредитори с оспорени вземания (приети и неприети) – тези, които са страна по възобновено производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ, и тези, чието вземане е предмет на предявен иск по чл. 694 ТЗ, да бъдат третирани по различен начин относно възможността да им бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите. Участващите и в двете производства кредитори трябва да са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност и съответно съдът по несъстоятелността да се е произнесъл относно тяхното съществуване по реда на чл. 692 ТЗ. И едните, и другите кредитори са кредитори с неприети, по смисъла на чл. 693 ТЗ, вземания, като вземанията им предстои да бъдат установени в рамките на искови производства. Единствената разлика между тези производства е моментът на образуването им – производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ е образувано преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а производството по чл. 694 ТЗ – след откриването му.

И за двете групи кредитори преценката по чл. 673, ал. 3 ТЗ се извършва, след като списъкът на приетите вземания вече е одобрен с определението по чл. 692 ТЗ. Това е нова преценка относно съществуването на вземането, която се прави в една по-късна фаза от развитието на производството по несъстоятелност. При наличието на нови факти и доказателства съдът не е обвързан от предходната си преценка, извършена в процеса на одобряване на списъка на приетите вземания.

Еднаквото положение на двете категории кредитори налага извода, че те не следва да бъдат поставяни при различни условия, когато се извършва преценката по чл. 673, ал. 3 ТЗ относно предпоставките за предоставяне на право на глас в събранието на кредиторите, което е в съответствие и с принципа за равнопоставеност на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Горният извод следва и от сравнителния исторически анализ на промените в чл. 673, ал. 3 ТЗ, съотнесени към действалия по-рано правен режим за установяване на вземанията на кредиторите. Според редакцията на чл. 673, ал. 3 ТЗ в сила до 1998 г., съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 2 ТЗ или чл. 694, ал. 1 ТЗ, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства. При действието на тази редакция установяването на вземанията в случай на направени възражения се е извършвало винаги по исков ред – в производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ или в производството по чл. 694 ТЗ, т. е. във всички случаи, за да бъде предоставено право на глас, е било необходимо да бъдат представени убедителни писмени доказателства за вземането, предмет на предявения иск.

С изменението на чл. 673, ал. 3 ТЗ от 1998 г. (ЗИДТЗ, обн. ДВ, бр. 70/1998 г.) е предвидено, че съдът може да предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал. 3 ТЗ, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, и на кредитор с неприето вземане, който е обжалвал решението по чл. 692 ТЗ. Това изменение е продиктувано от отпадането на исковия ред за установяване на вземанията след отмяната на чл. 694 ТЗ и осъществяване на защитата на кредиторите чрез обжалване на решението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ.

По-късно, с изменението на Търговския закон от 2000 г. (ДВ, бр. 84/2000 г.), исковият ред по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване на спорните вземания е възстановен, без обаче да е извършена съответна промяна в разпоредбата на чл. 673, ал. 3 ТЗ, което е рефлектирало впоследствие и при приемането на настоящата й редакция.

3. Допустимо ли е провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ и ако е допустимо, кои кредитори са легитимирани да гласуват в него.

Застъпваните в съдебната практика становища по този въпрос са съответно – за недопустимост и за допустимост да бъде проведено събрание на кредиторите за избор на нов синдик, преди да е одобрен списъкът по реда на чл. 692 ТЗ.

Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд приема за правилно първото становище.

Типичното развитие на производството по несъстоятелност след неговото откриване е да бъде проведено първо събрание на кредиторите, което, в съответствие с правомощията си по чл. 672, ал. 1, т. 2 ТЗ, следва да избере постоянен синдик и да предложи на съда неговото назначаване. Легитимирани да участват в първото събрание на кредиторите са кредиторите, включени в списъка по чл. 668, т. 1 ТЗ и в извлеченията от търговските книги на длъжника. След постановяване от съда по несъстоятелността на първото определение за одобряване на списъка на

приетите вземания, във всички следващи събрания на кредиторите могат да участват само кредитори с приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ, респ. кредитори, на които е предоставено право на глас по реда на чл. 673, ал. 3 ТЗ.

От това обичайно развитие на производството по несъстоятелност са възможни отклонения, при които след провеждане на първото събрание на кредиторите, но преди одобряване на списъка на приетите вземания с определението по чл. 692 ТЗ, да бъде поискана или обективно да се наложи замяна на назначения синдик.

Анализът на действащата правна уредба налага извод, че в посочената хипотеза е недопустимо да бъде проведено събрание на кредиторите за избор на нов синдик. Това следва както от разпоредбата на чл. 673, ал. 1 ТЗ, регламентираща изрично момента, в който се провежда събранието на кредиторите – след одобряване на списъка на приетите вземания, така също и от разпоредбата на чл. 673, ал. 2 ТЗ, определяща персоналния състав на всяко събрание на кредиторите (след първото) – само кредитори с приети вземания, съответно кредитори с предоставено право на глас по чл. 673, ал. 3 ТЗ. Аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 669, ал. 4 ТЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), която предвижда, че при невъзможност да бъде проведено първо събрание на кредиторите, назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 ТЗ.

Поради невъзможността събранието на кредиторите, като орган на несъстоятелността, да бъде конституирано преди де е одобрен списъкът на приетите вземания, при възникнала необходимост от замяна на избрания от първото събрание на кредиторите синдик (респ. назначения от съда временен синдик в хипотезата на чл. 669, ал. 3 и 4 ТЗ), приложение следва да намери разпоредбата на чл. 657, ал. 8 ТЗ, според която до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 672, ал. 2 ТЗ, предвиждаща, че една от хипотезите, при които съдът назначава за синдик от класираните от кредиторите на първото събрание лица, е именно освобождаването на избрания от тях и назначен от съда синдик до провеждането на събранието по чл. 673 ТЗ.