ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Дължи ли се обезщетение за незаконно уволнение, ако в рамките на 6-месечния срок служителят започне работа по трудово правоотношение, което е прекратено преди изтичането на срока на обезщетението?
Фактическа Обстановка
Учител е уволнен от училището, в което работи. Впоследствие той осъжда работодателя си и заповедта за уволнението му е отменена от съда като незаконосъобразна. Учителят иска обезщетение за незаконно уволнение за периода, през който е останал без работа. В рамките на 6-месечния срок от уволнението, за който се дължи това обезщетение, учителят започва работа по трудов договор със срок за изпитване при друг работодател, като този договор е прекратен на втората седмица след сключването му. До края на 6-месечния срок, за който може да се търси обезщетение за незаконно уволнение, учителят не започва друга работа.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 1159/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Средно общообразователно училище „С. С.“, [населено място], представлявано от директора Г. Д., чрез адвокат Т. Д., срещу въззивно решение № 1513/21.11.2016 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по в.гр. д. № 2288/2016 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 686/20.06.2017 г. само в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, включително лихвата за забава върху присъдената главница по чл. 225, ал. 1 КТ от 3775, 23 лв. и съдебноделоводните разноски. Обжалването е допуснато поради установено противоречие с възприетото в решение № 169 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1699/2009 г. на IV г.о. ВКС по въпроса: в случаите, когато работникът/служителят е започнал работа по нов трудов договор, който е прекратен в рамките на шестмесечния период след първото уволнение, за остатъка от този период дължи ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Отговорът, даден по чл. 290 ГПК от състава на ВКС по гр. д. № 1699/2009 г., е отрицателен, като напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е за вредите, причинени на работника/служителя от признатото за незаконно уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение, поради което няма как да се ангажира отговорността на работодателя по първото незаконно уволнение. Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза причинноследствената връзка между незаконното уволнение и вреда от неполучаване на трудов доход не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване. Срокът на договора по чл. 70 КТ е за изпитване - прекратяването му не е резултат от изтичане на определен период от време, а на преценката, че работникът или служителят не е годен да изпълнява съответната работа; определеният в чл. 70, ал. 1 КТ срок е за проверката, а не за периода, за който се сключва договорът. Повторното оставане без работа в тази хипотеза няма връзка с незаконното уволнение. В този случай работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение не дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Настоящият състав не споделя разбирането, възприето в решение № 154/20.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 899/2012 г., че в хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ се изисква само да бъде установено обективно състояние на безработица в периода от шест месеца след уволнението, като без значение са други обстоятелства, произтичащи от други трудови взаимоотношения на уволнения работник и служител, вкл. работа по трудов договор, сключен със срок за изпитване и прекратен преди изтичане на срока по чл. 225, ал. 1 КТ. Не може да се поставя въпросът дали работникът/служителят „може да се противопостави“ на прекратяване на договора в шестмесечния изпитателен срок, същественото е дали сключването на такъв трудов договор прекъсва причинноследствената връзка между отмененото като незаконно уволнение и последващото оставане без работа.
