ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
От кога следва да се дължи обезщетение за забава при връщане на дадено имущество без основание (напр. два пъти плащане на едно задължение)?
Оригинален Въпрос
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава?
Противоречива Практика
В някои становища на българските съдилища е прието, че когато се връща дадена без основание вещ, лихва следва да се дължи от момента на получаване на покана за връщане. Според друго становище – лихва за неоснователно даденото ще се дължи от момента на даването, без да е налице основание за това.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 24 октомври 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия:
1. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
2. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 3. ВЕСКА РАЙЧЕВА 4. ПЛАМЕН СТОЕВ 5. ДИЯНА ЦЕНЕВА
6. БОЙКА СТОИЛОВА 7. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
8. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
9. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА 10. МАРИО ПЪРВАНОВ
11. ЕМИЛ МАРКОВ
12. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 13. ЕМИЛ ТОМОВ 14. АЛБЕНА БОНЕВА
15. БОНКА ДЕЧЕВА 16. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 17. ЖИВА ДЕКОВА 18. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 19. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 20. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 21. ВАСИЛКА ИЛИЕВА 22. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 23. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 24. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 25. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 26. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
27. БОРИС ИЛИЕВ 28. БОНКА ЙОНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА МАРИЯ ИВАНОВА БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
29. БОЯН ЦОНЕВ 30. БОЯН БАЛЕВСКИ 31. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 32. РОСИЦА БОЖИЛОВА 33. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 34. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 35. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 36. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ 37. ЛЮБКА АНДОНОВА 38. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 39. ГЕРГАНА НИКОВА 40. МАЙЯ РУСЕВА 41. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
42. НИКОЛАЙ МАРКОВ
43. ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ 44. ЕРИК ВАСИЛЕВ 45. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА 46. ВАНЯ АТАНАСОВА 47. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 48. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА 49. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ 50. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА 51. ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ 52. ГАЛИНА ИВАНОВА 53. ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Аврора Караджова постави на разглеждане тълкувателно дело No 5 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, докладвано от съдия АЛБЕНА БОНЕВА
Тълкувателното дело е образувано на осн. чл. 128, ал. 1 ЗСВ с разпореждане от 09.10.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд по предложение на състав на Върховния касационен съд, по реда на чл. 292 ГПК, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос, прередактиран с решение на ОСГТК от 30.11.2017 г.:
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава?
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, за да се произнесе, съобрази следното:
В двете решения по чл. 290 ГПК, дали основание на тричленния състав на Върховния касационен съд да сезира Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, по противоречив начин е разрешен въпросът от кога се дължи лихва за забава в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Според едното виждане, поддържано в практиката, при връщане на дадено при начална липса на основание, лихва за забава се следва от поканата до длъжника да изпълни.
Според другото разбиране, лихва за забава в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се дължи от датата на престирането без основание.
Общото събрание на Гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд, намира за правилно първото становище по следните съображения:
Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.
Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона – съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
При срочните задължения, когато денят на изпълнението им е определен, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока – чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и на забава на длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и преди срока, т.е. вземането е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно не е забавено. Когато няма определен ден за изпълнение на задължението, щом то е изискуемо и изпълняемо, времето на изпълнението (падежът) може да се определи от длъжника, който желае да изпълни. Ако кредиторът не приеме изпълнението без основателна причина, ще изпадне в забава. Кредиторът може да покани длъжника да изпълни и, ако виновно не го стори, изпада в забава след поканата или изтичане на срока, определен за изпълнение.
