ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 20 март 2020 763 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Дължи ли се обезщетение за безработица при прекратяване на трудов договор, в случай че е представен само той като доказателство за извършвана трудова дейност?

Фактическа Обстановка

На 10.07.2017 г. между дружество и служител е сключен трудов договор, съгласно който служителят е назначен като продавач-консултант в хранителен магазин. Месечното възнаграждение за позицията е 2 600 лв., а договорът е безсрочен, с изпитателен срок от 6 месеца. Договорът не съдържа подпис на служителя, нито данни за момента на започването на работа. След прекратяването на договора, служителят подава заявление за парично обезщетение за безработица, от което се ползва в периода от 19.07.2017 г. до 18.01.2018 г. Впоследствие работодателят предоставя саморъчни обяснения – той твърди, че при него не работи служител с характеристики като тези на ползващия обезщетението. На 16.07.2018 г. е отменено разпореждането за отпускане на споменатото обезщетение – с мотив, че са налице данни, които са основание за разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането. НОИ разпорежда неоснователно получените суми да бъдат върнати от лицето. Лицето обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 137 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Чл. 55 КСО

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети декември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ТОДОРОВ

СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретар и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 3681/2019

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. М. О. от с. Върбина, обл. Смолян, против решение № 493/21.12.2018 г. по адм. д. № 269/2018 г. на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Смолян, чрез юрисконсулт Чапкънова-Петкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. М. О. срещу решение № 1012 - 20 - 113 # 1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Смолян с № 204-00-221-8/16.07.2018 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО, е разпоредено лицето В. О. да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 19.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 8394.77 лева (главница) и 540.06 лева (лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на оспорваното разпореждане). Посочено е, че лихва се начислява и от датата на издаване на това разпореждане до окончателното погасяване на задължението. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че с оглед събраните доказателства не е доказано Овчаров да е упражнявал дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и същият не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Решението е правилно.

По делото е установено, че на 10.07.2017 г. между ЕТ "Юлияна Хаджиева" - Ю. Р. Х., от с. Върбина, област Смолян, като работодател, от една страна и В. М. О., като работник, от друга страна е сключен трудов договор, съгласно който последният е бил назначен на длъжност "продавач консултант" в хранителен магазин, в с. Върбина при месечно възнаграждение от 2600,00 лева. Договорът е за определено време, без да се сочи срок, при изпитателен срок за 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед № 18/19.07.2017 г. трудовото правоотношение е било прекратено. Приложеният договор е без подпис на работник, нито са посочени обстоятелствата кога последният е започнал работа. Няма данни за връчване на договора.

скрито платено съдържание: 945 думи;