ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател:

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове:

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр. д. № 4455/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8946 от 19.09.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. Т., чрез процесуалния му представител адв. Ф. К. от АК - Велико Т., против въззивно решение № 300 от 25.07.2017 г., постановено по в.гр. д. № 448/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което като частично е отменено решение № 38 от 13.03.2017 г., постановено по гр. д. № 593/2016 г. на Павликенския районен съд, в отхвърлителната му част, е уважен предявеният от А. И. И. против [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в размер на сумата 7 500 лева и от И. Л. К., действащ чрез своята майка и законен представител А. И. И., в размер на сумата 25 000 лева, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния съжител и баща Л. К. Л., настъпила при станала на 25.08.2014 година трудова злополука, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.08.2014 година до окончателното изплащане, като в останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалвано в тази част въззивното решение е влязло в сила. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответниците по жалбата А. И. И. и И. Л. К., действащ чрез своята майка и законен представител А. И. И., и двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Н. Д. от АК - Шумен, са изразили становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определение № 246 от 13.04.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, който е от значение за изхода на спора, свързан с определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.

По поставения материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:

Отговор на поставения въпрос е даден с решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с които е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. Този отговор на поставения правен въпрос се възприема и от мнозинството на настоящия състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

При така дадения отговор на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд за определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука, е правилен.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вследствие станала на 25.08.2014 г. трудова злополука е починал Л. К. Л., работил при ответника по трудов договор на длъжността "шофьор на товарен автомобил над 12 т.", като ищцата А. И. И. е живяла с него във фактическо съжителство на съпружески начала, а ищецът И. Л. К., [дата на раждане], е техен син. Въззивният съд е приел, че ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, а паричният еквивалент на претърпените от тях болки и страдания от смъртта на Л. К. Л. е в размер съответно 30 000 и 100 000 лева. Като безспорно по делото е прието, че от преди 2008 година и до деня на смъртта му, Л. К. (48 годишен и в добро здравословно състояние към деня на смъртта си) и ищцата А. И. са живеели заедно на съпружески начала без брак и поради емоционалната им обвързаност един с друг, макар без връзката им да е скрепена от закона с брак, от съвместното им съжителство на 09.01.2008 година се е родил техният син - вторият ищец И. Л. К., като малолетното дете е изключително ранимо и има остра нужда от своя баща, от неговите ласки, обич и грижа и то търпи най-тежки болки и страдания от смъртта на своя баща с оглед на неговата възраст. По делото е прието, че смъртта на най-близкия човек, респективно - другар в живота, с когото ищцата е живяла и делила всичко в живота, баща на детето й, съответно - родител, е довела до дълбока психологична травма, негативни преживявания, болки и страдания с голям интензитет. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че вредоносният резултат е последица и от проявена от починалия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което еквивалентното на претърпените от ищците болки и страдания обезщетение следва да се намали съобразно вината на пострадалия. В случая причината за смъртта на Л. К. Л. е удар от електрически ток, при контакта на пострадалия с превозното средство, по което е протичал ток с високо напрежение в резултат на докосване на ремаркето /гондолата/ на управлявания товарен автомобил в жиците на намиращия се над него далекопровод. Въззивният съд е приел, че пострадалият е действал при "груба небрежност", тъй като по делото е установено, че към момента на настъпване на трудовата злополука той е бил недоспал, неотпочинал и под въздействие на алкохол, съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Л. Л., както и от заключението на допуснатата по приложеното към делото досъдебното производство във връзка със смъртта на Л. К. Л. химическата експертиза, видно от което в кръвта на последния е установен алкохол, в размер на 1, 39 промила. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, състоянието на пострадалия е довело до нарушено възприятие на околните фактори, т.е нарушаване на зрителното възприятие, касаещо неправилна преценка на отдалечеността на електропровода над камиона. Освен това, при настъпилата екстремна ситуация - допир на гондолата с електропровода и последвалата волтова дъга, той е реагирал абсолютно неадекватно, като е предприел действия, целящи да свали гондолата, при което е влязъл в контакт с уреди от кабината на камиона и е предизвикал преминаване на електрически ток през неговото тяло и последвалия фатален изход. Съгласно заключението на вещото лице, нормалната реакция в тази ситуация на индивид с наличния професионален опит като пострадалия, би трябвало да го накара да не докосва превозното средство, през което протича електрически ток, тъй като е ясно, че в следващите няколко секунди след допира на гондолата в електропровода и протичането на електрически ток през превозното средство, ще се стигне до автоматично изключване на далекопровода и едва тогава би могло да се предприемат действия за отстраняването на гондолата, но пострадалият не е изчакал настъпването на тази ситуация и е реагирал неадекватно, което е довело и до неговата смърт. Съдът е приел, че в случая след употребата на алкохол, в комбинация с недоспиването и умората, пострадалият се е поставил сам в състояние, което е намалило възможността му за правилна преценка на ситуацията, както и възможността му за адекватна и навременна реакция в създалата се екстремна обстановка. Въззивният съдът е приел, че съпричиняването на вредоносния резултат не е 80%, както е приел първоинстанционният съд, а е 75 %, с оглед на конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, както и предвид обективния принос на Л. К. (в този смисъл е и влязлото в сила решение № 336 от 17.06.2015 година на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 430/2015 г., предмет на което е била исковата претенция по чл. 200, ал. 1 КТ на другия син на починалия - К. Л. К. против касатора). Ето защо, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на работодателя, при отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия от 75 %, който да заплати обезщетение за претърпените от смъртта на Л. К. Л. неимуществени вреди - на ищцата А. И. И. - 7 500 лева и на ищеца И. Л. К. - 25 000 лева.