ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е служител да иска обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не от работодателя, при когото първоначално е възникнало това право, а от някой следващ работодател?
Фактическа Обстановка
За служител възниква право на обезщетение за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото си правоотношение с работодател, но той не се възползва от него. Впоследствие служителят започва нова работа. След 7 години той прекратява трудовото си правоотношение при последния работодател, като претендира от него обезщетението си за придобиване право на пенсия.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. Ю. гр. д. № 2520/2015 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 988 от 29.10.2015 г. по касационна жалба на Югозападен университет "Н. Р." [населено място] чрез пълномощник В. Л. гл. юрисконсулт е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5367 от 19.12.2014 г. по в. гр. дело № 819/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4355 от 16.06.2014 г. по гр. дело № 169/2014 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ до размер на 4165, 28 лв. и лихва върху сумата, считано от 30.07.2013 г. и вместо това Югозападен университет "Н. Р." [населено място] е осъден да заплати на проф. Д. Н. К. сумата 4165, 28 лв. представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва считано от 30.07.2013 г. до окончателно изплащане на задължението.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос - от кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ - от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК постановява - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж.
От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерии - работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.
От посочените елементи формиращи фактическия състав на плащането по чл. 222, ал. 3 КТ, за отговора на поставения правен въпрос, съществено значение има предпоставката еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на посочените в правната норма условия - прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж - при възникване на правото за пенсия. Налице е съвпадение между точния разум и текста на правната норма, която не е повлиана от други (странични) норми, които да изменят приложното й поле, в резултат на което, работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 233, ал. 3 се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност.
