ВКС - Решение № **** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

чака актуализация 10 май 2020 681 уникалност: 95.6%

Правен Въпрос

Представлява ли обективна невъзможност за изпълнение на трудов договор липсата на щатна бройка за длъжност, на която е възстановен служител след незаконно уволнение?

Фактическа Обстановка

Служител е уволнен от дружеството, в което работи на длъжност деловодител. Впоследствие уволнението е признато за незаконно от съда и служителят е възстановен на работа. След възстановяването му се оказва, че в дружеството липсва щатна бройка за длъжността, на която е възстановен служителят. При тази нова обстановка работодателят счита, че изпълнението на трудовите задължения е станало невъзможно и прекратява отново трудовия договор със служителя – на основание „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Служителят оспорва уволнението като незаконосъобразно.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 105 думи;

ВКС - Решение № **** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 12 КТ

чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. а. по п., град София, срещу въззивно решение от 26.07.2005 г. по гр. д. № 3657/2004 г. на Софийски градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Касаторът твърди, че изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Неправилно е прието, че не е налице визираното в заповедта за уволнение основание по чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ. Не е съобразено, че с промяната в щатното разписание от 1.07.2003 г. длъжността "деловодител", на която е възстановена ищцата след успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, не е съществувала. Това води до обективна невъзможност тя да изпълнява своите задължения.

Ответницата по касационната жалба В. И. Д., гр. Б., не е заявила становище.

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното:

С обжалваното решение на Софийския градски съд е оставено в сила решение от 9.08.2004 г. по гр. д. № 335/2004 г. на Софийския районен съд, в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на В. И. Д. срещу Г. данъчна дирекция /сега НАП/ за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № УЧР 281/18.06.2004 г. и за неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ решението е отменено и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1 783,68 лева е уважен. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като е налице несъответствие на посоченото в заповедта от работодателя основание - чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Не е налице обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовите функции. Фактическото основание е съкращаване в щата, но е различно от посоченото от работодателя.

скрито платено съдържание: 287 думи;