ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 24 април 2020 992 уникалност: 87.6%

Правен Въпрос

Нужно ли е изрично волеизявление на самоосигуряващото се лице, за да продължи да се осигурява след пенсионирането си?

Фактическа Обстановка

На 07.02.2019 г. физическо лице, което упражнява свободна професия, депозира в ТД на НАП молба за приемане и обработка на декларация за регистрацията си като самоосигуряващо се лице – със задна дата, считано от 01.11.2015 г. Лицето подава тази молба, тъй като при предходно посещение в НАП установява, че има проблем с отразяването на данните за осигуряването му – въпреки редовните вноски, които е правило за всички осигурителни случаи. За периода, през който прави неотчетените осигурителни вноски, лицето е пенсионирано по болест. В регистрационната система на НАП не е отчетено да има декларация за регистрация с изявлението „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“. При тези обстоятелства НАП стига до извода, че декларацията, подадена със задна дата, трябва да остане без правни последици – тъй като лицето е имало право да се осигурява по свое желание, по нормативно установения ред. Според данъчните лицето не подлежи на задължително осигуряване, освен при изрично заявено желание от негова страна, каквото не е установено в предвидената декларация. Лицето не иска връщане на осигуровките, защото твърди, че надлежно е упражнило правото си да се осигурява по свое желание, поради което обжалва решението на НАП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 175 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

при секретар и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. д. № 12226/2019

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Подадена е касационна жалба от директора на ТД на НАП - Велико Търново, чрез ст. юрисконсулт Хр. Витанова, против Решение № 355 от 14.08.2019 г., постановено по адм. д. № 189/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен изричен отказ на органите по приходите, обективиран в Протокол № ПО-04000419011388-073-001/12.02.2019 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 57/05.03.2019 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Велико Търново, да бъде обработена Декларация, вх. № 04000000102/07.02.2019 г. и съхранени действителните записи в Регистъра на осигурените лица относно осигуряването на Г. П. И. за периода след 01.11.2015 г. до месец февруари 2019 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответницата - Г. П. И., лично и чрез адв. Костадинов, оспорва касационната жалба както в съдебно заседание, така и в депозирания по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба като развива подробни съображения.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения:

Установено е от фактическа страна, че на 07.02.2019 г. жалбоподателката е депозирала в ТД на НАП- Велико Търново молба с вх. № 3818, в която прави искане да бъде приета и обработена декларацията й за регистрация на самоосигуряващо се лице/вх. № 04000000102/07.02.2019 г./ със задна дата - 01.11.2015 г., защото при посещение в НОИ установила, че има проблем с отразяването на данните за осигуряването й, въпреки вноските, които е правила и декларациите, които е подавала. Сочи, че макар и пенсионер по болест, не е спирала да се осигурява за всички осигурителни случаи без прекъсване. Не иска връщане на осигуровките за тези три години, защото е упражнила правото си по чл. 4, ал. 6 от КСО и е подавала редовно Декларация, обр. 1 и обр. 6. Извършена е проверка на 07.02.2019 г., резултатите от която са отразени в оспорения Протокол № ПО -04000419011388-073-001/12.02.2019 г. Органите по приходите са установили следното:

Съгласно Справка за история на осигуряването от 08.03.2007 г. до 01.05.2009 г. Г. И. е упражнявала дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "ВЕГА 69-Г. Касамакова" с ЕИК 104685410 и се е осигурявала в качеството си на самоосигуряващо лице със заявен избор на осигуряване: "за всички осигурени рискове". От 01.05.2009 г. е декларирано начало на дейност и осигуряване като собственик на "ВЕГА 69" ЕООД с ЕИК 200702639 със заявен избор на осигуряване: "за всички осигурени рискове". Няма последващи декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, за промяна в осигуряването, за прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.

В справка "Данни за физическо лице" е отразено дата на пенсиониране 26.06.2015 г. Разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е от 28.10.2015 г., а това е датата на инвалидизиране, определена от експертното решение на ТЕЛК.

В информационната система на НАП няма данни за постъпила декларация за регистрация с изявлението "Пенсионер съм и желая да се осигурявам". Такава е подадена и отразена с вх. № 04000193037788/13.03.2019 г., като Иванова е декларирала, че е пенсионер и е избрала да се осигурява "за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица".

При тези констатации, органът по приходите е направил извод, че подадената декларация с вх. № 04000000102/07.02.2019 г. за отразяване на данните за осигуряването със задна дата, считано от 01.11.2015 г., следва да остане без правни последици. Мотивирал се е с това, че като пенсионер Г. И. е можела да избере да се осигурява по свое желание, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, което е следвало да стори по реда, предвиден в чл. 1, ал. 6 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Направен е извод, че жалбоподателката не подлежи на задължително осигуряване, освен при изрично заявено желание от нейна страна, което не е отразено в предвидената декларация.

скрито платено съдържание: 1665 думи;