ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Нужна ли е нотариална заверка на договор за дарение на парични суми, когато чрез дарението се доказва произход на средства?
Фактическа Обстановка
През 2015 г. физическо лице продава дяловете си от ЕООД за сумата от 49 000 лв. НАП извършва ревизия за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. и установява, че за 2015 г. лицето има направени разходи за 83 000 лв, за които има доказани доходи в размер на 49 000 лв (от продажбата на дяловете). За останалите 34 000 лв. няма доказан произход, поради което НАП ги облага с данък. Физическото лице обжалва ревизионния акт с мотива, че през 2015 г. е получило дарение от своя дядо в размер на 25 000 лв. и ежемесечна финансова помощ по около 1 000 – 2 000 лв. от родителите си. Отделно от това лицето твърди, че е имало спестени пари от предишни години в сейф в дома му.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № ****/****
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и И. И. Е. от гр. Пловдив срещу решение № 2266/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1268/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив.
Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-16001616001205-091-001/26.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 198/10.04.2017 г. на директора на посочената дирекция за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ над 3 000 лв. до пълния размер от 5 800 лв. и за съответните лихви, както и в частта за разноските. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че решението в тази обжалвана част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като съдът ще извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за прилагането от първоинстанционния съд на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че решението на съда е немотивирано и неправилно била извършена преценка на доказателствата по делото относно възприетото от съда, че Б. Х. Д. - дядо на ревизираното лице е направил дарение от 25 000 лв., като се твърди, че кредитираната от съда декларация на Димитров не е нотариално заверена, а относно неговите свидетелски показания, неправилно съдът ги е възприел. Според касационният жалбоподател съдът не е отчел обстоятелството, че свидетелят като дядо на ревизираното лице е искал да й помогне да докаже своите твърдения, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Относно декларацията излага доводи, че тя като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила и няма достоверна дата, нито пък съдържа нотариална заверка и затова съдът е следвало да приеме, че този документ е съставен с оглед защитната теза на И. Е.. По тези съображения моли в обжалваната част решението на първоинстанционния съд да се отмени, както и в частта за разноските. В случай, че ответникът по тази касационна жалба претендира разноски, касаторът моли същото да бъде намалено като прекомерно, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 640 лв. за всяка съдебна инстанция. В депозирано по делото писмено становище от юриск. И. П. се поддържат касационната жалба и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
И. И. Е. от гр. Пловдив обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу посочения по-горе ревизионен акт (диспозитивът на решението е неточен предвид липсата на отхвърлителен диспозитив, тъй като първата част от него е отменителна, а не изменителна) за определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 3 300 лв. и съответните лихви за 2015 г., а както и в частта за разноските. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се касае за неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, което сочи на основание по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се сочи от касационната жалбоподателка, че свидетелката Г. Б. е установила, че баща й е бил на дипломатическа служба в Монголия, както и заедно с майка й са й изпращали по 1 000 лв. - 1 200 лв. на месец, както и е получила дарение от 25 000 лв. от дядо й. Относно доходите на касационната жалбоподателка доходи, твърденията й са, че по делото са налице достатъчно доказателства, които ги установяват, вкл. и представените извлечения от банковите й сметки. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и да й се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. М..
