ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Може ли управителят да носи отговорност за задълженията на дружество, регистрирано по ДДС, ако дружеството е продало имот на цена, под пазарната, и е декларирало неверни обстоятелства в дневниците по продажбите?
Фактическа Обстановка
В хода на ревизионно производство е установено, че дружество е декларирало в дневниците си за покупки фактури за доставки на стоки и услуги, които реално не са извършени. По този начин дружеството е намалило размера на ДДС, който е трябвало да внесе в държавния бюджет. НАП приема, че с декларирането на привидни доставки управителят укрива обстоятелства от значение за начисляването на ДДС и неговото събиране, което е попречило да бъде събран данъкът. Отделно – данъчните установяват, че дружеството е продало собствен имот на цена, много под пазарната, с цел да намали имуществото си и да не може да погасява задълженията си. С ревизионен акт е ангажирана отговорността на управителя на дружеството за заплащане на задълженията по ЗДДС. Управителят на дружеството обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Жозефина Мишева
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
по адм. дело № 12860/2018
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП" –София при ЦУ на НАП и от Х. Кръстев от [населено място] срещу Решение № 5341 от 30.08.2018 г., постановено по адм. дело № 4284/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
В качеството си на касатор Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която чрез изменение е отменен мълчаливо потвърдения от него Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316001015-091-001/28.09.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП- София. Поддържа, че в тази му част решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил доводите и възраженията на страните и в резултат на това е достигнал до неаргументирания извод, че не е установена недобросъвестността на ревизирания. Сочи, че разликата между декларираното и действително установеното при ревизията по чл. 19, ал.1 ДОПК съставлява укриване на обстоятелства от управителя на дружеството, което доказва неговата недобросъвестност. В подкрепа на тезата си за установеност на всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал.1 ДОПК, обуславящ ангажирането на отговорността на ревизирания, развива подробни доводи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът Х. Кръстев, чрез процесуален представител, обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която чрез изменение е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316001015-091-001/28.09.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП- София. Поддържа, че в тази му част атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решаващият състав не е обсъдил доводите му за нищожност на РА, както и, че необосновано не е кредитирал заключението по проведената единична СОцЕ. Намира, че с отчуждаване на процесния имот имуществото на задълженото лице не е намаляло до степен, че да не може да погаси публичните си задължения по ЗДДС. В тази връзка акцентира върху приходите на дружеството за 2012г., декларирани в ГФО. Счита, че не е установен фактическият състав, регламентиран в чл. 19, ал.2 ДОПК за ангажирането на отговорността му. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски.
В качеството си на ответник всяка от страните оспорва основателността на съответната касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“- София и неоснователност на касационната жалба на Х. Кръстев.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316001015-091-001/28.09.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП- София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП“- София, с който на основание чл. 19 ДОПК е ангажирана отговорността на Х. Кръстев,в качеството му на управител на „Анзор“ ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 833 554.43 лв. и лихви за забава в размер на 322 918.50лв.
За да достигне до извод за частична основателност на оспорването на РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна:
През периода 23.09.2009г. – 05.02.2014г. управител на „Анзор“ ЕООД е Х. Кръстев. За данъчни периоди м.01.2009г.- м. 04.2014г. на търговското дружество е извършена ревизия, приключила с влязъл в сила РА № Р- 2210-1405243-091-001/06.04.2015г., с който са му установени задължения по ЗДДС в размер на 1 050 199.84 лв. и лихви – 306 915.17 лв. В хода на това ревизионно производство дружеството не е представило изисканите му първични и вторични счетоводни документи,с оглед на което и по аргумент от чл. 71, т.1 и т.2 ЗДДС му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Извършени са и насрещни проверки на част от доставчиците по изследваните фактури, въз основа на които е прието, че посочените доставки не са реално извършени. Съобразявайки тези констатации, в хода на процесната ревизия органите по приходите са счели, че управителят на дружеството е знаел или не е било възможно да не е знаел, че участва в привидни доставки, но въпреки това е декларирал в дневниците си за покупки фактури, по които доставките не са реални. По този начин дружеството е ползвало данъчен кредит и е намалило резултата за внасяне на ДДС за съответните данъчни периоди, респективно е осуетило събирането на дължимия ДДС. В обобщение са приели, че ревизираният укрил определени обстоятелства, с оглед на което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.19, ал.1 ДОПК за данъчни периоди м. 01.2010г. до м.02.2014г.
Наред с горното приходните органи са констатирали, че съгласно справка от агенцията по вписванията, на 16.05.2013г. дружеството е извършило продажба на два поземлени имота, закупени от „Аника строй“ ЕООД, чийто едноличен собственик е дъщеря на ревизирания. Имотите са продадени за сумата от 4 100лв., като след извадка от статистически данни от сайтове за недвижими имоти ревизиращите са приели, че продажната цена, обявена в НА, е много по- ниска от пазарната. При така установеното органите по приходите са достигнали до извод, че Х. Кръстев недобросъвестно е отчуждил имущество на юридическото лице на цени, значително по- ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени задължения за ДДС. Счели са, че несъбираемостта на задължението е причинена от невъзможността за ефективно провеждане на принудително изпълнение спрямо задълженото юридическо лице, обоснована с постъпилите 339 лв. от изпълнение върху банковите му сметки. Поради това са приели, че са налице условията по чл. 19, ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания.
