ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 14 февруари 2019 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ:

ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

1. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

2. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 3. ЕМИЛ МАРКОВ

4. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

5. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

6. БОНКА ЙОНКОВА

7. БОЯН БАЛЕВСКИ

8. ИРИНА ПЕТРОВА

9. РОСИЦА БОЖИЛОВА

10. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 11. ПЕТЯ ХОРОЗОВА

12. АННА БАЕВА

13. НИКОЛАЙ МАРКОВ

14. ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

15. СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА 16. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА 17. ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

18. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

при участието на секретаря Красимира Атанасова постави на разглеждане тълкувателно дело No 1/2018 г. на Общото събрание на Търговска колегия

докладвано от съдия ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

Тълкувателно дело No 1/2018 г. е образувано с разпореждане на Председателя на ВКС No 1 от 28.02.2018 г., изменено с разпореждане от 22.05.2018 г., по предложение на Заместник председателя и ръководител на Търговска колегия на Върховния касационен съд, за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Търговска колегия на ВКС

ТОТКА КАЛЧЕВА

по следните правни въпроси, свързани с производството по установяване недействителност на договор за задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по които е констатирана противоречива практика на съдилищата в страната относно допустимостта и основателността на предявените установителни искове и евентуални конститутивни искове:

• Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор? ;
• Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ?;
• Неточното и/ или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл.29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл.485 КЗ ?;
• Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите противопоставимо ли е на трети лица по смисъла на чл.477, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 КЗ и на Гаранционния фонд ?

Общото събрание на Търговска колегия на Върховен касационен съд,

за да се произнесе съобрази следното:

1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?

По поставения въпрос е формирана противоречива практика на съдилищата в страната.

Според едното застъпено становище, когато липсва твърдение за нарушено или отричано от ответника право на ищеца – застраховател, последният няма правен интерес от търсената защита, позовавайки се на чл.124, ал.1 ГПК и предявената искова претенция е недопустима.

Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право е засегнато от правния спор, а надлежен ответник - лицето, чието неоснователно оспорване, или чиято неоснователна претенция е предизвикала правния спор и с това – нужната защита. Освен това наличието на правен интерес и твърденията, с който се обоснова, са определящи и за легитимацията на страните – активна и пасивна.

Според поддържаното второ становище всяка страна, която твърди нищожност на сключен с нея договор има правен интерес да иска прогласяване на нищожността му по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск, независимо от липсата на възникнал конкретен правен спор.

Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.

С установителния иск, санкциониран с чл.124, ал.1 ГПК, се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно, независимо от наличието или липсата на възникнал конкретен правен спор, свързан с него. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на застрахователния договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярът на същото да е направил „разумна субективна преценка”. По тези съображения следва да се приеме, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите има правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор, който засегнат от най-тежкия и непоправим, неотстраним (несанируем) порок, привидно го обвързва и смущава правното му положение, независимо, че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия. Внасяйки по този начин яснота в правната си връзка с насрещната страна застрахователят предотвратява възможността за отправена му бъдеща претенция за заплащане на застрахователно обезщетение при евентуално настъпило в срока на покритие по застрахователната полица застрахователно събитие.

Допълнителни аргументи в подкрепа на възприетото разрешение са важното социално предназначение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изискващо висока степен на правна сигурност и превантивният ефект за третите лица - потенциални жертви на ПТП и потенциалните оправомощени да предявят пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

2. Допустимо ли е прогласяване на нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ ?

Поставеният въпрос се разглежда в хипотезата на предявен иск от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В съдебната практика разрешението му не е еднозначно, предвид постановения различен правен резултат по идентични искове, предявени от едно и също застрахователно дружество за прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, основани на еднакви твърдения за липса на съгласие и на представителна власт за насрещната страна. В съдебните актове по съществото на спора, съобразно процесуалното правило на чл.239, ал.2 във вр. с чл.238 ГПК, мотиви не са изложени, но установеното противоречие в практиката на различни първоинстанционни съдилища в страната е илюстрирано и с депозираните становища на лицата по чл.129 ЗСВ.

ОСТК на ВКС намира, че разрешението на този въпрос е предпоставено от основанията за нищожност, на които застрахователят се позовава.

2.а./Липса на съгласие.

Според първото застъпено становище липсата на съгласие, като основание за нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е приложимо и към договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на препращането от чл.343, ал.2 КЗ. Счита се, че отсъствието на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД е налице, когато не е направено валидно волеизявление от застраховащия или от застрахователя, както и когато волеизявленията, макар валидно направени и съвпадащи, някое от тях или и двете са дадени без намерение за обвързване. Липсва съгласие и когато застрахователният договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите не е сключен от собственика на моторното превозно средство или от друго лице по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, което има застрахователен интерес, но никога липсата на съгласие в разглежданата хипотеза не е свързана с кръга на лицата, посочени в чл.477, ал.2 КЗ, т.е. с лицата, които имат право да се ползват от застрахователна закрила при управление на МПС.

С изразения в обратен смисъл възглед се приема за недопустимо застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие.

Тезата е обоснована със създадената с чл.483, ал.1, т.1 КЗ правна възможност задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите да бъде сключена по отношение на моторно превозно средство, собственост на трето лице, т.е. въз основа на изразена воля от лице, различно от собственика на автомобила, както и с кръга на лицата по чл.477, ал.2 КЗ, ползващи се от застрахователна закрила.

Общото събрание на Търговска колегия на ВКС счита за правилно първото становище.

В съдебната практика, за разлика от правната доктрина, не съществува спор, че недействителната сделка е родово понятие, обхващащо всички сделки с недостатък, предвиден в закона, които не пораждат или не могат да породят своето действие. Нищожните сделки са вид недействителни сделки, при които недействителността е абсолютна – изначална, настъпваща по право, непоправима, освен при приет валидизационен закон и водеща до пълна невъзможност да се породи желаното от сключването й действие. Волята, респ. съгласието, е основен конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие е основание за нейната нищожност, установено в чл.26, ал.2 ЗЗД. По силата на препращащата норма на чл.343, ал.2 КЗ това основание е приложимо и към договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията ( предложение и приемане) са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие,на шега, като учебен пример и пр.). Липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят за един и същи предмет. Като всяко основание за нищожност – липсата на съгласие, независимо от проявната форма, е тежък порок. Той санкционира и двете страни по правоотношението, създаването на което е тяхна цел, макар по правило да не предпоставя вина и всеки може да се позове на него. Поради това не може да бъде отречено правото на застрахователя при констатирана липса на съгласие, несъмнено създаваща правна несигурност, да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор и да установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между страните. Анализът на нормата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ също не дава основание да се възприеме тезата, че липсата на съгласие като основание за нищожност, се свързва с наличие или отсъствие на забрана друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство да сключи застрахователния договор за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Следователно сама по себе си създадената с чл.483, ал.1, т.1 КЗ потенциална възможност трети, спрямо собственика на моторното превозно средство, лица да са страна по застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато имат застрахователен интерес, не изключва приложното поле на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и не обосновава правен извод, че е недопустимо да бъде прогласена нищожността му поради липса на съгласие за сключване на сделката. Аргумент в подкрепа на тезата, че прогласяването на застрахователния договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие е недопустимо, не може да се черпи и от чл.477, ал.2 КЗ. Очертаваща само субективните предели на застрахователна закрила при задължителното гражданско застраховане, нормата визира управляващите законно моторно превозно средство на законно основание водачи, но не урежда по различен начин въпроса за действителността на договорната връзка със застрахователя при липсата на съгласие.