ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

актуално 11 март 2020 290 уникалност: 92.1%

Правен Въпрос

Неявяването на работа в продължение на два или повече последователни работни дни, при липса на писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск, представлява ли нарушение на трудовата дисциплина?

Фактическа Обстановка

Служителка работи по трудово правоотношение. Тя бива уволнена дисциплинарно от работодателя поради неявяване на работа в продължение на два или повече дни. Служителката оспорва уволнението, като се аргументира, че в дните, в които не се е явявала на работа, е ползвала платен годишен отпуск. В подкрепа на това твърдение е представен фиш за трудово възнаграждение за съответния месец, в който е вписано ползването на 3 дни отпуск. Служителката посочва също, че при работодателя молбите за отпуск не се завеждат в дневник.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 83 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. М.

ЧЛЕНОВЕ: Е. Т.

В. А.

при секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 532/2011 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности - [населено място], чрез адв. К. Г., против решение от 22.12.2010 г. по в. гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която се потвърждава решение № 81 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. О. К. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 190, вр. чл. 188 КТ, чл. 173, ал. 1 КТ в редакцията й до 30.07.2010 г. /съотв. на чл. 173, ал. 6 КТ в редакцията и от 30.07.2010 г./, както и при неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на посочените искове.

Подадена е и частна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности - [населено място], чрез адв. К. Г., против определение № 246 от 24.01.2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ищцата сумата 800 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на претенцията за разноски, а при условията на евентуалност - присъждане на разноските в по-нисък размер, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба Н. О. К., чрез пълномощника си адв. М. Д., изразява становище за правилност на въззивното решение в обжалваната му част, както и за законосъобразност на определението по чл. 248 ГПК.

С определение № 1173 от 1. 11.2011 г. по гр. д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните части на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното:

С обжалваното решение Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 81 от 7. 09.2010 г. по гр. д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищцата не е извършила нарушението на трудовата дисциплина по чл. 190, ар. 1, т. 2 КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/, тъй като в посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" работни дни /28, 29 и 30 декември 2009 г./ същата е била в платен отпуск, разрешен от работодателя. Приел е, че това обстоятелство е установено с представения фиш за получено трудово възнаграждение за месец декември 2009 г., където е вписано, че е ползвала 3 работни дни платен отпуск, както и с гласни доказателства, установяващи, че в РЦПИОВДУСОП - [населено място] не е имало практика да се завеждат в съответен дневник, с входящ номер, молбите за отпуск. Приел е, че в частта, с която в заповедта за уволнение като основание за налагане на дисциплинарното наказание се сочи нарушението по чл. 190, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не съдържа данни за конкретните извършени нарушения.

скрито платено съдържание: 1056 думи;