ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 2 октомври 2014 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ

1. НИКОЛА ХИТРОВ

2. РОСИЦА КОВАЧЕВА

3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

6. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

7. ТЕОДОРА НИНОВА

8. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 9. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

10. СТОИЛ СОТИРОВ

11. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 12. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

13. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА

15. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 16. ВЕСКА РАЙЧЕВА

17. МАРИЯ СЛАВЧЕВА

18. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

19. ЗЛАТКА РУСЕВА

20. ДИЯНА ЦЕНЕВА

21. МАРИЯ ИВАНОВА

22. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

23. МАРИАНА КОСТОВА

24. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

24. 25. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА 26. МАРИО ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ ДАРИЯ ПРОДАНОВА БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

27. ЕМИЛ МАРКОВ

28. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 29. ЕМИЛ ТОМОВ

30. АЛБЕНА БОНЕВА

31. БОНКА ДЕЧЕВА

32. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 33. ЖИВА ДЕКОВА

34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 36. ТОТКА КАЛЧЕВА

37. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 38. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 39. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 40. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

41. БОРИС ИЛИЕВ

42. БОНКА ЙОНКОВА

43. ДИАНА ХИТОВА

44. БОЯН ЦОНЕВ

45. БОЯН БАЛЕВСКИ

46. ИРИНА ПЕТРОВА

47. РОСИЦА БОЖИЛОВА

48. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

49. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 50. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 51. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 52. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 53. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА 54. ЛЮБКА АНДОНОВА

55. АННА БАЕВА

56. ГЕРГАНА НИКОВА 57. МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 7 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии

докладвано от съдия EМИЛ МАРКОВ

Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 125 от закона за съдебната власт и по повод постъпило по реда на чл. 292 ГПК предложение от състав на второ търговско отделение на ВКС за постановяване на тълкувателно решение поради констатирана противоречива съдебна практика в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е внесъл искане в Общото събрание на Гражданската и на Търговската колегии на ВКС да приеме тълкувателно решение по следния правен въпрос:

Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

За да се произнесе Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия съобрази следното:

Не се констатира наличие на предходно постановление на Пленума на ВС /до 1996 г./ или на тълкувателно решение по поставения правен въпрос, т.е. такава съдебна практика, визирана в т. 2, предл. 1-во от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение No 1/19.II.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело No 1/09 г. Съгласно чл. 51, ал. 1 от закона за устройство на съдилищата (отм.) - в редакцията на този текст към датата 11.IV.1986 г., освен издаването на тълкувателни решения по спорни или противоречиво решавани въпроси по прилагането на закона, в правомощията на Общото събрание на тогавашната Гражданска колегия на ВС на НРБ е било включено и разглеждане на граждански и административни дела, образувани по извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове на състави на Върховния съд по тези две категории спорове. Ето защо се налага извод, че няма характера на тълкувателно, постановеното в производство по чл. 225-227 ГПК (отм.) за преглед по реда на надзора решение No 48 от 30 юни 1986 г. по гражданско дело No 18/1986 г. по описа на ОСГК на ВС на НРБ, приемащо, че и при развален поради „лошо изпълнение” договор кредиторът „може да търси неустойката вместо обезщетение за вредите от лошото изпълнение”. Поради това не може да се повдига питане загубило ли е същото решение на ОСГК на ВС на НРБ сила при сега действащата редакция на чл. 92 ЗЗД (към 15.ІІ.1993 г.), щом като това съдебно решение няма характера на тълкувателно, т.е. такова, което да е било предназначено да служи за ръководство на съдилищата и на тогавашните (до 13 юли 1991 г.) особени юрисдикции.

Изцяло основано върху решаващите изводи на цитираното решение по гр. дело No 18/1986 г. на ОСГК на ВС на НРБ обаче, се явява постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение No 206/5.V.2010 г. на състав от второто отделение на търговската колегия на ВКС по т. д. No 18/2009 г. Докато с другото, постановено също по реда на чл. 290 ГПК, решение No 17/9.III.2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по т. д. No 414/2009 г. в резюме се приема, че при развален, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, договор и с оглед обратното действие на развалянето, заплащане на „мораторна” неустойка не се дължи, тъй като вземането за нея произтича от договор, а той се счита за несключен.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС намира за правилно становището, застъпено в последното решение, като съображенията му за това са следните:

Следва да се провежда разграничение между „основанието” за разваляне на двустранен договор, от една страна, и „обезщетяването на вредите” от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като – съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Не на последно място, при липса на изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето на неустойка за забава при развален договор без ограничение във времето, респ. до изтичане на общата погасителна давност при направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се определи до кой момент продължава състоянието на забава. В действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.