ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е да се вмени задължение за връщане на неправомерно изплатени пенсии на наследник, който се е отказал от наследството?
Фактическа Обстановка
Физическо лице, което има право на пенсия, умира през август 2012 г. След смъртта на лицето неоснователно са изплатени пенсии за периода 01.09.2012 г. – 31. 07.2013 г. на стойност 8300 лв. През този период с банкова карта на починалото лице се теглят получените суми за пенсия. Лицето има трима пълнолетни наследници – две дъщери и един син, тъй като четвъртият наследник се отказва от наследството пред районен съдия. НОИ извършва ревизия и установява, че пенсията и обезщетенията за посочения период са неоснователно изплатени и издава разпореждане да бъдат върнати от наследниците на лицето. Задължението за възстановяване на суми е вменено и на четвъртия наследник, въпреки че се е отказал от наследството. Той обжалва разпореждането на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар и с участието на прокурора Л. С. изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 119 от КСО.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Х., със съдебен адрес гр. Русе, против Решение № 6 от 13.02.2018 г., постановено по адм. д. № 415/2017 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение № 1040-17-28 от 20.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- Русе, с което е потвърдено разпореждане № РС-4-17-00301090 от 04.08.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ -Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 4 от КСО и чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 52 от Закона за наследството, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, навеждащи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Русе не ангажира становище по касационната жалба.
Ответникът - Б. Х. С., редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Ответницата - А. Х. И. не оспорва касационната жалба в съдебно заседание.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-17-28 от 20.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Х. Х. и е потвърдено Разпореждане № РС-4-17-00301090 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Русе, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови неоснователно изплатената сума на Х. С. С. за периода след смъртта му в размер на 8 311,54 лв., от които 5 672,58 лв. главница и 2 638,96 лихва.
