ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли наследник да ползва добавка от пенсия, която лицето не е ползвало, но е имало право на нея?
Фактическа Обстановка
Лице ползва пенсия за инвалидност поради общо заболяване. След като лицето е починало, съпругата му иска да ползва добавка от пенсията му. Преди смъртта си съпругът е имал навършена възраст и придобит стаж, за да ползва пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е изразило воля да му бъде отпусната, тъй като е продължавало да работи на трудов договор. При подаване заявлението за пенсия съпругата изразява желание да бъде пресметнато от НОИ коя добавка от двете пенсии на съпруга ѝ е по-благоприятна, за да се добави към пенсията ѝ на преживяла съпруга. НОИ прави извод, че съпругът не е изразил воля да ползва пенсия за осигурителен стаж и възраст приживе и съответно не може съпругата да ползва добавка на базата на тази пенсия, а има право на добавка единствено от пенсията за инвалидност.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 2978 от 03.05.2016 г. по административно дело № 4075/2015 г. Административен съд - София-град е: 1) оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на В. К. М. в частта й, с която се оспорва решение № РО-244/09.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София-град и разпореждане № 470101/101 от 19.12.2014 г. на ръководителя на ПО (пенсионното осигуряване) в частите им, с които не е извършено изчисление на размера на добавката по чл. 84 от КСО, на основание осигурителен доход, в който са включени осигурителни вноски на наследодателя П. А. М., внасяни в Учителски пенсионен фонд; 2) прекратил производството по делото в тази част; 3) отхвърлил на основание чл. 172, ал. 2 от АПК жалбата на В. К. М. срещу решение № РО-224 (очевидна фактическа грешка е изписаната в този диспозитив цифра като част от номера - истинската е 244) от 09.04.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-град.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от В. К. М. от гр. София. В уточнителна молба касаторката е навела довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), като е посочила, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 84 от КСО вместо разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 2 от КСО което е довело до постановяване на порочно съдебно решение, което следва да бъде отменено. В проведеното по делото съдебно заседание Мървакова и процесуалният й представител адвокат Чечов допълнително са уточнили касационната жалба, като са развили съображения в нейна подкрепа, от които е видно, че оспорват решението на първоинстанционния съд само в отхвърлителната, а не и в прекратителната му част.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София-град, не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт в оспорената му част страда от твърдяния от касаторката порок, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
