ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се начисли данък на лице, чиито разходи надвишават доходите му, ако то живее на семейни начала с мъж, който изцяло покрива издръжката му?
Фактическа Обстановка
Физическо лице не подава годишни данъчни декларации за периода 2008-2009 г. НАП провежда ревизия и издава акт, с който определя на лицето задължения в размер на 7 000 лв. (за периода 2008-2009 г.) Мотивът на НАП е, че лицето не е декларирало доходи за ревизирания период – при налични значителни разходи. НАП не приема твърдението на лицето, че неговата майка му е давала всеки месец 1 000 лв., с мотива, че от осигурителния доход и пенсията на майката, които не надвишават 600 лв. на месец, може да се види, че тя не е в състояние да предостави тези пари. Лицето обжалва ревизионния акт с аргумента, че през ревизирания период е живяло на семейни начала с мъж, който е покривал издръжката му изцяло.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП и на М. В. Ц., подадена чрез адв. Петков.
Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решение № 2836 от 26.04.2018 г. по адм. д. № 3522/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 2101310369 от 27.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1140 от 24.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, относно задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 6064,47 лв. заедно със съответните лихви, задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 360,45 лв. със съответните лихви и изцяло за 2010 г. и 2011 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в оспорената част, като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, което обуславя и неговата необоснованост. Твърди се, че фактическата обстановка възприета от съда се отличава от установената в хода на ревизионното производство, като това се дължи на неправилно възприемане на част от доказателствата по делото, включително в нарушение на нормите на процесуалните закони. Оспорват се изводите на съда относно материалната възможност на майката на ревизираното лице да предоставя ежемесечно сумата от 1000 лв., като се има предвид, че и в РД е отбелязано, че не са представени доказателства какъв е размерът на сумата, която П. Ц. /майка на РЛ/е получила от продажбата на съсобствения имот, като показанията й в тази насока, че се касае за "около 100 000 евро" не могат да послужат, тъй като чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска сделки на стойност над 5000 лв. да се установяват със свидетелски показания. Същото се отнася и до твърденията на П. Ц. относно стойността на закупения имот в полза на дъщеря й /около 50 000 евро/. В случая не е спорно, че осигурителния доход и пенсия на П. Ц. е 600 лв. месечно, което доказва невъзможността на свидетелката да предоставя ежемесечно на дъщеря си сумата от 1000 лв. през всички ревизирани периоди, поради което неправилно съдът е приел за доказано това твърдение на М. Ц.. Аналогични доводи се изтъкват и относно твърденията на св. П. Ц. за поемане на стойността на отразените в разходната част на паричния поток за 2008 г. фактури от "Зона дом" ООД и "Диана" ООД. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на РА изцяло с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание юрк. Николова прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от процесуалния представител на М. Ц..
Ответникът по тази касационна жалба - М. В. Ц., чрез адв. Петков, в писмен отговор от 25.06.2018 г., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Касаторът - М. В. Ц. обжалва съдебното решение в частта, с която жалбата й срещу РА е отхвърлена. Твърди, че решението в оспорената му част е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат доводи, че неправилно съдът е приел, че придобитият автомобил "Форд Фокус", представлява награда от участие в конкурс и попада в обхвата на т.нар. доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ. Според касатора към м. 07.2008 г. "Атика Медия България" ООД е имало качество на работодател на М. Ц. /изплатен е й е извънреден трудов доход в размер на 391,40 лв./, поради което горепосочената норма не намира приложение в конкретния случай. Оспорват се също така и изводите на съда за включването в разходната част на баланса сумата от 5000 евро, заплатена на 28.12.2009 г. от М. Ц. за подарения й автомобил "Порше Кайен" от Д. Д. като не са съобразени дадените от него обяснения още в хода на ревизията, че е съжителствал с РЛ в периода от м. 08.2009 г. до 31.12.2011 г. и е поемал изцяло издръжката на семейството и разходите за пътувания в чужбина. Моли решението да бъде отменено в оспорената част и РА да бъде изцяло отменен. Претендира разноски.
Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е взел становище, че касационната жалба е неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.
Делото е във фаза на втора касация.
Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен във връзка с решение № 4051/03.04.2017 г. по адм. д. № 515/2016 г. на ВАС, VIII отд., с което е отменено решение № 6662/02.11.2015 г. по адм. д. № 8545/2014 г. на АССГ, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото АССГ е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт (РА) № 2101310369 от 27.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1140 от 24.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, относно установени на М. Ц. задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 6064,47 лв. заедно със съответните лихви, задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 360,45 лв. със съответните лихви, изцяло за 2010 г. и 2011 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част. В хода на административното производство е установено, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, с постоянен адрес и център на жизнени интереси в Република България. За ревизирания период Цветкова не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и няма регистрирани трудови договори. Приходните органи са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което са провели ревизията по особения ред и с РА са установили задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за данъчния период 2008 г. в размер на 7 012.28 лв. и лихви в размер на 3608.37 лв.; за 2009 г. в размер на 582.54 лв. и лихви в размер на 233.90 лв.; за 2010 г. в размер на 6884.52 лв. и лихви в размер на 2 053.59 лв.; за 2011 г. в размер на 2 151.41 лв. и лихви в размер на 418.83 лв. Пред първоинстанционния съд е назначена нова ССЕ, както и са обсъдени разпитаните при първото разглеждане на делото пред АССГ свидетели - М. Б. и П. Ц. - майка на задълженото лице. По делото е установено, че за периода от м.08.2009 г. до м.12.2011 г. ревизираното лице е живяло на семейни начала с Д. Д., като същият е декларирал, че за периода на съвместното им съжителство той я е издържал и е покривал разходите й за пътувания зад граница. По делото не е било спорно, че Д. Д. е разполагал с финансова възможност да издържа М. Ц., както и че на 29.12.2010 г. М. Ц. е родила син на Д. Д..
