ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № ****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Аифорос България" ЕАД - гр. Перник чрез процесуалния си представител адв. Д. С. срещу решение № 3607/27.05.2016 г., постановено по адм. д. № 4084/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 141305994/06.12.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 490/19.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в общ размер на 59 480,12 лв. за данъчни периоди на месеците март 2008 г., април 2008 г. и май 2008 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 34 519,17 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и въпреки детайлното разглеждане, описване и интерпретиране на събраните доказателства - необосновано, но това оплакване сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът бил приел, че доставката от касационния жалбоподател до "Epiphaniou Recycling SAL" - Ливан, която по искане на купувача стоката е доставена директно на трето лице "Cronimet Legierungen Dortmund GMbH" - Германия, което е регистрирано по ДДС в ЕС, да се третира с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС и "Аифорос България" ЕАД е следвало да начисли ДДС за посочените периоди. Изложени са в касационната жалба твърдения, че продажбата между "Аифорос България" ЕАД и "Epiphaniou Recycling SAL" - Ливан изрично предвиждала превозването на стоката и предаването й на територията на Германия на лице "Cronimet Legierungen Dortmund GMbH" и затова процесната стока е предадена в Германия, а транспортирането е организирано от продавача. Касационният жалбоподател не оспорва, че в счетоводните му записвания и предоставената по-късно информация и разяснения съществува известно противоречие относно начина на третиране на тези доставки от страна на ревизираното дружество, тъй като първоначално те са осчетоводени като доставки извън Общността, а впоследствие е прието, че е следвало доставките да бъдат отчетени като вътреобщностни доставки, но и в двата случая "Аифорос България" ЕАД твърди, че не е следвало да начислява ДДС, тъй като в единия случай ако доставката се приеме, че е извън Общността се прилага чл. 28, т. 1 ЗДДС, а във втория случай, ако се приеме, че доставката е на територията на Общността приложим е чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Михайлов, преупълномощен от адв. Савов, както е се представят писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Кирилов я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция правен резултат е установил следната фактическа обстановка, по която както е заявил касационния жалбоподател в жалбата си няма спор между страните по делото:

За процесните данъчни периоди е установено, че са оформени от "Аифорос България" ЕАД доставки на скрап на "Epiphaniou Recycling SAL" - Ливан, което от своя страна ги продава на "Cronimet Legierungen Dortmund GMbH" - Германия, като доставчикът (ревизираното дружество) е използвал собствен камион за да доставки стоките директно от България до Германия, като "Cronimet legierungen Dortmund GMbH" и "Epiphaniou Recycling SAL" са уреждали сметките си посредством кредитно известие, но е установено, че германското дружество не е декларирало вътреобщностни доставки, поради това, че партньор е ливанското дружество. Плащанията от германското дружество са извършени изключително и само на ливанското дружество. Установено е по делото, че в СД по ЗДДС от "Аифорос България" ЕАД сумите по посочените общо 14 бр. фактури са отразени в клетка 14 - данъчна основа по Глава Трета на ЗДДС - доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са начислили ДДС на жалбоподателя, приемайки че доставките са извършени на територията на България. Подробно съдът е обсъдил, че облагаемите доставки с нулева ставка по Глава Трета на ЗДДС са изчерпателно изброени в чл. 28 до чл. 37 от същия закон и те предвиждат доставките на стоките, изпращани и превозвани извън територията на Общността да се облагат с нулева ставка. Съдът се е позовал и на Директива 2006/112/ЕО (Директивата), като е отразил в решението си, че националната уредба на доставки с нулева ставка е в унисон с разпоредбите на Директивата - чл. 146, ал. 1, б. "б". В тази връзка е посочено от съда, че жалбоподателят е признал в направеното по чл. 117, ал. 5 ДОПК писмено възражение срещу ревизионния доклад, в жалбата пред решаващия орган и тази до първоинстанционния съд, че отразяването на сумите от процесните доставки в справки-декларации за месеците март, април и май 2008 г. в клетка 14 съставлявало техническа грешка, тъй като стоките реално са били транспортирани от България - гр. Перник до Германия - гр. Дортмунд, като движението им е било само на територията на Общността, както и че митнически декларации по чл. 37, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС не са били представени, тъй като не се касаело за доставки по Глава Трета на ЗДДС поради това, че стоките не били изпращаните или превозвани извън Общността. Съдът е приел, че наличните по делото ЧМР товарителници от 12.03.2008 г., 25.03.2008 г., 10.04.2008 г., и 12.05.2008 г. удостоверяват договори за международни автомобилни превози на товари по чл. 50, ал. 1 във връзка с чл. 49 и чл. 53 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) и чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 6 и чл. 9 от CMR Конвенцията, но за транспортирането им по маршрут от България - гр. Перник до Германия - гр. Дортмунд документите за превоз, изготвени от жалбоподателя удостоверяват, че се изпращат от България с крайно местоназначение Германия. От тези данни съдът е приел, че сочат на вътреобщностно движение на процесните стоки, поради което те не са изпращани извън Общността за Ливан.