ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 11 март 2020 867 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Къде е мястото на изпълнение на доставка на стоки, когато българско дружество продава стоки на дружество извън ЕС, но ги транспортира директно до трето дружество, базирано в ЕС?

Фактическа Обстановка

Българско дружество продава скрап от тъмни и цветни метали на ливанско дружество, което, от своя страна, ги препродава на немско дружество. Стоката се транспортира от България директно за Германия със собствен транспорт на българското дружество. При ревизия на българското дружество данъчните му определят задължения за ДДС във връзка с тези доставки. Дружеството оспорва констатациите им, като твърди, че е осъществило ВОД за немското дружество, за които не трябва да начислява ДДС. В счетоводните му документи операциите са отразени като износ. Ревизионният акт е оспорен по съдебен ред.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 83 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № ****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Аифорос България" ЕАД - гр. Перник чрез процесуалния си представител адв. Д. С. срещу решение № 3607/27.05.2016 г., постановено по адм. д. № 4084/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 141305994/06.12.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 490/19.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в общ размер на 59 480,12 лв. за данъчни периоди на месеците март 2008 г., април 2008 г. и май 2008 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 34 519,17 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и въпреки детайлното разглеждане, описване и интерпретиране на събраните доказателства - необосновано, но това оплакване сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът бил приел, че доставката от касационния жалбоподател до "Epiphaniou Recycling SAL" - Ливан, която по искане на купувача стоката е доставена директно на трето лице "Cronimet Legierungen Dortmund GMbH" - Германия, което е регистрирано по ДДС в ЕС, да се третира с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС и "Аифорос България" ЕАД е следвало да начисли ДДС за посочените периоди. Изложени са в касационната жалба твърдения, че продажбата между "Аифорос България" ЕАД и "Epiphaniou Recycling SAL" - Ливан изрично предвиждала превозването на стоката и предаването й на територията на Германия на лице "Cronimet Legierungen Dortmund GMbH" и затова процесната стока е предадена в Германия, а транспортирането е организирано от продавача. Касационният жалбоподател не оспорва, че в счетоводните му записвания и предоставената по-късно информация и разяснения съществува известно противоречие относно начина на третиране на тези доставки от страна на ревизираното дружество, тъй като първоначално те са осчетоводени като доставки извън Общността, а впоследствие е прието, че е следвало доставките да бъдат отчетени като вътреобщностни доставки, но и в двата случая "Аифорос България" ЕАД твърди, че не е следвало да начислява ДДС, тъй като в единия случай ако доставката се приеме, че е извън Общността се прилага чл. 28, т. 1 ЗДДС, а във втория случай, ако се приеме, че доставката е на територията на Общността приложим е чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Михайлов, преупълномощен от адв. Савов, както е се представят писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Кирилов я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция правен резултат е установил следната фактическа обстановка, по която както е заявил касационния жалбоподател в жалбата си няма спор между страните по делото:

За процесните данъчни периоди е установено, че са оформени от "Аифорос България" ЕАД доставки на скрап на "Epiphaniou Recycling SAL" - Ливан, което от своя страна ги продава на "Cronimet Legierungen Dortmund GMbH" - Германия, като доставчикът (ревизираното дружество) е използвал собствен камион за да доставки стоките директно от България до Германия, като "Cronimet legierungen Dortmund GMbH" и "Epiphaniou Recycling SAL" са уреждали сметките си посредством кредитно известие, но е установено, че германското дружество не е декларирало вътреобщностни доставки, поради това, че партньор е ливанското дружество. Плащанията от германското дружество са извършени изключително и само на ливанското дружество. Установено е по делото, че в СД по ЗДДС от "Аифорос България" ЕАД сумите по посочените общо 14 бр. фактури са отразени в клетка 14 - данъчна основа по Глава Трета на ЗДДС - доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са начислили ДДС на жалбоподателя, приемайки че доставките са извършени на територията на България. Подробно съдът е обсъдил, че облагаемите доставки с нулева ставка по Глава Трета на ЗДДС са изчерпателно изброени в чл. 28 до чл. 37 от същия закон и те предвиждат доставките на стоките, изпращани и превозвани извън територията на Общността да се облагат с нулева ставка. Съдът се е позовал и на Директива 2006/112/ЕО (Директивата), като е отразил в решението си, че националната уредба на доставки с нулева ставка е в унисон с разпоредбите на Директивата - чл. 146, ал. 1, б. "б". В тази връзка е посочено от съда, че жалбоподателят е признал в направеното по чл. 117, ал. 5 ДОПК писмено възражение срещу ревизионния доклад, в жалбата пред решаващия орган и тази до първоинстанционния съд, че отразяването на сумите от процесните доставки в справки-декларации за месеците март, април и май 2008 г. в клетка 14 съставлявало техническа грешка, тъй като стоките реално са били транспортирани от България - гр. Перник до Германия - гр. Дортмунд, като движението им е било само на територията на Общността, както и че митнически декларации по чл. 37, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС не са били представени, тъй като не се касаело за доставки по Глава Трета на ЗДДС поради това, че стоките не били изпращаните или превозвани извън Общността. Съдът е приел, че наличните по делото ЧМР товарителници от 12.03.2008 г., 25.03.2008 г., 10.04.2008 г., и 12.05.2008 г. удостоверяват договори за международни автомобилни превози на товари по чл. 50, ал. 1 във връзка с чл. 49 и чл. 53 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) и чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 6 и чл. 9 от CMR Конвенцията, но за транспортирането им по маршрут от България - гр. Перник до Германия - гр. Дортмунд документите за превоз, изготвени от жалбоподателя удостоверяват, че се изпращат от България с крайно местоназначение Германия. От тези данни съдът е приел, че сочат на вътреобщностно движение на процесните стоки, поради което те не са изпращани извън Общността за Ливан.

скрито платено съдържание: 1621 думи;