ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Може ли Дружество да претендира изплатени възнаграждения на член на Управителния си съвет, ако същият не е внесъл дължимата гаранция за управление?
Фактическа Обстановка
Лице встъпва в длъжност на 15.03.2001 г. като член на Управителен съвет на Дружество. То заема тази позиция до септември 2001 г. В Устава на Дружеството е било предвидено, че членовете на съветите имат задължение за внасяне на гаранция за управление, която е в размер на три брутни възнаграждения на съответния член на УС. По делото се доказва, че лицето не е внесло гаранцията, а през същото време е било изплащано месечното му възнаграждение. Поради това Дружеството предявява иск срещу него за изплащане на три месечни брутни възнаграждения заради невнесената гаранция, като твърди, че това възнаграждение е било получено неоснователно.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
Чл. 55 ЗЗД
Чл. 240 ТЗ
Докладчик председател на отделение Т. Р.
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Т. К. от гр. С. срещу въззивното решение от 5.08.2005 г. по гр. дело № 1272/2004 г. на С. Г. С., с което е било оставено в сила решението от 12.01.2004 г. по гр. дело № 9054/2003 г. на С. Р. С., 50 състав.
В нея се съдържа твърдение, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск, излагат се и доводи за неправилност на съдебния акт, свързани с необосноваността му, както и за нарушения на материалния закон. Иска се обезсилване на решението, поради неговата недопустимост или отмяната му, поради неправилност и незаконосъобразност.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна в процеса, в рамките на преклузивния срок за обжалване на въззивно решение, поради което е процесуално допустима.
Преди преценка на жалбата по същество и в изпълнение на задълженията си за служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение - чл. 218ж, ал. 2, във вр. с чл. 209 ГПК, и по повод въведено твърдение в касационната жалба за недопустимост на решението, поради недопустимост на иска, настоящият състав констатира следното:
Застрахователна компания "Ю." АД (с променена фирма в хода на производството в "Х." АД) е предявила срещу П. Т. К. от гр. С. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 7140 лв. Ищецът е въвел твърдение, че ответникът е бил избран за член на УС и вписан като такъв на 6.06.2001 г., получавал е месечно възнаграждение по договор за управление, а на 30.07.2002 г. е бил заличен като член на състава на ръководния орган на акционерното дружество. И тъй като не бил внесъл предвидената в чл. 240, ал. 1 ТЗ и чл. 46 от Устава на дружеството гаранция за управление, която била в размер на тримесечното му брутно възнаграждение, то не му се дължало месечно възнаграждение за три месеца (сумата 7140 лв.), което той бил получил, а не бил внесъл гаранцията, и тази сума се явявала получена при неосъществено основание към момента на получаването.
Първоинстанционният съд с решение от 12.01.2004 г. по гр. дело № 9054/2003 г. е приел, че искът е основателен.
С решение от 5.08.2005 г. по в. гр. д. № 1272/2004 г. С. Г. С. е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивната инстанция е приела, че в чл. 240, ал. 1 ТЗ и чл. 46, ал. 1 от Устава на ищцовото дружеството е предвидено задължение за членовете на съвети за внасяне на гаранция за управление, която в настоящия случай е била в размер на три брутни възнаграждения на члена на УС. И след като ответникът не е установил, че е внесъл гаранцията, а в същото време било доказано изплащането на месечното му възнаграждение за целия период на участие в управлението на дружеството, то сумата от 7140 лв. за периода от встъпване в длъжност - 15.03.2001 г. до м. септември 2001 г. се явявала като получена при неосъществено основание към момента на получаването й (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) и с нея ответникът се бил обогатил неоснователно, и дължал връщането й.
