ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

актуално 11 март 2020 476 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Изпълнено ли е изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, ако заповедта препраща към друг документ, който не е връчен на наказания служител, но признаците на нарушението се съдържат в трети документ, който е представен на служителя преди уволнението?

Фактическа Обстановка

От 2012 г. служител заема длъжността „Продавач-консултант“, като в длъжностната му характеристика са включени задължения за приемане на парични суми от клиенти, приемане на стоки от доставчици и оформяне на РКО, пазене на поверената стока и др. След направена инвентаризация в магазина са установени липси. На служителя е дадена възможност да изрази становище по констатациите от предварителния доклад. В окончателния доклад ръководителят на звеното „Вътрешен одит“ е изложил констатации за нарушение, вследствие на което са причинени липси в размер на 10 184,21 лв., като този доклад не е връчен на служителя. Вследствие на окончателния доклад е издадена заповед за дисциплинарно уволнение на служителя.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 98 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове:

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С. и като изслуша докладваното от председателя С. Д. гр. д. № 677/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8655 от 18.11.2016 г. от Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. В. срещу въззивно решение № 234 от 18.10.2016 г., постановено по в.гр. д. № 449/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 378 от 16.06.2016 г., постановено по гр. д. № 38/2015 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените искове на М. З. М. от [населено място] срещу Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконното уволнение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли касационната жалба да бъде уважена като основателна като въззивното решение да бъде отменено като неправилно и постановено друго от касационната инстанция, с което исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответницата по касационната жалба М. З. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. М. от АК - С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В съдебно заседание адв. М. оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а постановеното въззивно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определение № 491/07.06.2017 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, от значение за изхода на делото, свързан с приложението на императивната разпоредба на чл. 195 КТ, а именно: изпълнено ли е изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако заповедта препраща към друг документ, който не е връчен на наказания работник/служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който преди уволнението е бил съобщен на наказания работник/служител.

По поставения правен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира следното:

Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат само в един акт - обикновено това е заповедта за дисциплинарно наказание, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на заповедта за уволнение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите. В тази връзка няма пречка мотивите на заповедта или част от тях да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се счита инкорпориран към заповедта, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. Именно във връзка с реализиране на тази защита на работника или служителя, следва да се счита изпълнено изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг документ, който не е връчен на наказвания работник или служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който е съобщен на наказвания работник или служител и той е бил наясно за извършените от него дисциплинарни нарушения, предмет на заповедта за дисциплинарно наказание.

скрито платено съдържание: 2156 думи;