ВКС - Тълкувателно Решение № ** от **.**.**** по Тълк. Дело № **/****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № ** от **.**.**** по Тълк. Дело № **/****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 21 март 2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия:

1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 3. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

4. ТЕОДОРА НИНОВА

5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА

6. НАДЯ ЗЯПКОВА

7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА 9. СТОИЛ СОТИРОВ

10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

12. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

13. ЛЮБКА БОГДАНОВА

14. ВЕСКА РАЙЧЕВА

15. КОСТАДИНКА АРСОВА 16. ЗЛАТКА РУСЕВА

17. ДИЯНА ЦЕНЕВА

18. МАРИЯ ИВАНОВА

19. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА 20. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА 21. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

22. МАРИО ПЪРВАНОВ 23. ЕМИЛ ТОМОВ

24. АЛБЕНА БОНЕВА

25. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 26. БОНКА ДЕЧЕВА

27. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 28. ЖИВА ДЕКОВА

29. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 30. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 31. ВАСИЛКА ИЛИЕВА

32. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 24. 33. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

34. ОЛГА КЕРЕЛСКА 35. ЗОЯ АТАНАСОВА 36. ВЕСЕЛКА МАРЕВА 37. БОРИС ИЛИЕВ

38. ДИАНА ХИТОВА

39. БОЯН ЦОНЕВ

40. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 41. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 42. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 43. ЛЮБКА АНДОНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАНЯ МИТОВА ПЛАМЕН СТОЕВ БОЙКА СТОИЛОВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 13 по описа за 2012 г. на ОСГК, докладвано от съдията БОЯН ЦОНЕВ

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 01.10.2012 г. на председателя на Върховния касационен съд, по предложение на заместник-председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, по следния въпрос:

Допустимо ли е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.

По предложение на заместник-председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, разпореждането от 01.10.2012 г. е допълнено с разпореждане от 05.12.2012 г. на председателя на Върховния касационен съд, като в предмета на тълкувателното дело е включен и следният въпрос:

Допустимо ли е в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да се произнася по възражения относно правата на страните в съсобствеността, представляващи по съществото си спорове за собственост, или тези преюдициални спорове следва да бъдат разрешавани само със сила на пресъдено нещо в отделен исков процес.

І. По първия поставен въпрос, по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК е създадена противоречива съдебна практика на състави на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.

В едни съдебни актове е прието, че когато съсобственикът притежава сам повече от половината от общата вещ, той може самостоятелно да вземе валидно решение как да се ползва и управлява вещта, поради което предявеният от него иск за разпределяне ползването й по чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим.

В други съдебни актове е възприето обратното становище – искът за разпределяне ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 ЗС може да бъде предявен и от съсобственика, притежаващ повече от половината от общата вещ, тъй като при липса на установена от закона специална форма за установяване невъзможността да се образува мнозинство на съсобствениците за вземане на решение, следва да се приеме, че такава невъзможност е налице със самия факт на предявяване на иска спорът за разпределяне ползването да се реши от съда.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не въвежда ограничение кои съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ. Напротив – тази разпоредба изрично установява процесуалната възможност „по искане на който и да е от съсобствениците” районният съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената вещ, и в двете визирани в разпоредбата хипотези: „ако не може да се образува мнозинство” или „ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ”. Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС). В съдебната практика трайно се възприема становището, че когато искането за разпределяне на ползването по съдебен ред е направено от няколко съсобственици, то това искане е допустимо, дори тези съсобственици общо да притежават повече от половината от общата вещ, тъй като самото сезиране на съда обосновава извод за невъзможност да се образува мнозинство и да се вземе решение по чл. 32, ал. 1 ЗС. Формулировката на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не изключва процесуалната възможност за сезиране на съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ, и за съсобственика, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.

В много случаи за този съсобственик ще е невъзможно (или за него ще е налице съществено затруднение) сам да вземе решение за разпределение ползването на общата вещ, което да е съобразено с правата на всички съсобственици. Тази невъзможност може да се дължи на спорове между съсобствениците относно правата им в съсобствеността, включително и относно това дали някой от тях сам притежава повече от половината от общата вещ. Невъзможността (същественото затруднение) за вземане на решение по чл. 32, ал. 1 ЗС може да се дължи и на липса на правни и/или технически познания, които често са необходими, за да се извърши законосъобразно и целесъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на вещта, броя на съсобствениците и други особености, които затрудняват или правят невъзможно едновременното ползване на вещта от всички съсобственици според правата им, което може да наложи образуване на множество реални дялове за ползване, последователно ползване във времето и/или заплащане на обезщетения вместо ползване и пр. Освен това, съсобственикът, притежаващ сам повече от половината от общата вещ, няма юридическо задължение да използва правомощията, дадени от закона на мнозинството – не е длъжен да взема решения как да се ползва общата вещ, включително да разпределя ползването й между съсобствениците. Не са налице и установени от закона ред и форма за вземане на такова решение по чл. 32, ал. 1 ЗС (за разлика например от етажната собственост). Поради това се налага разбирането, че самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.

В много случаи съсобственикът, притежаващ повече от половината от общата вещ, няма и друга възможност за защита на правата си да ползва вещта съобразно дела си от нея, освен по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Дори когато този съсобственик сам е взел решение за разпределяне на ползването на съсобствената вещ, той не би могъл да приведе в изпълнение това решение, ако то не се изпълнява доброволно от останалите съсобственици. Това негово решение, за което законът не изисква специална форма, няма характер на изпълнителен титул, не е и от документите, въз основа на които може да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, т.е. такова решение не може да се изпълни принудително. Макар решенията на мнозинството да са задължителни за малцинството, те нямат изпълнителна сила, за разлика от съдебното решение за разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС. От това също следва, че за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, винаги ще е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като определеното със съдебното решение разпределение на ползването ще може да бъде наложено и принудително. Постановеното в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС решение има изпълнителна сила именно относно разпределянето на ползването и въз основа на него съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение в реалната част от имота, която му е разпределена от съда. Такава съдебна защита мажоритарният съсобственик не би могъл да получи чрез предявяването на искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, тъй като в тези искови производства не биха и могли да се разглеждат въпросите относно начина на ползване и целесъобразното разпределяне на ползването на общата вещ между съсобствениците.