ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Местно лице за България ли е турски гражданин, който пребивава и извършва стопанска дейност в страната?
Фактическа Обстановка
Лице от турски произход има постоянен адрес в България. Лицето е несемейно и има постоянно жилище в Момчилград, за което заплаща данък. Лицето инвестира в закупуването на имоти в България, като не е налична информация да притежава имущество в Турция. Лицето притежава еднолично капитал на българско дружество, както и е съдружник в други български компании. През 2010 г. по банковата сметка на лицето са внесени 8 500 евро от друг турски гражданин. Същата година лицето извършва разходи на стойност 85 000 лева за покупката на недвижими имоти. НАП извършва ревизия, след която издава ревизионен акт, с който определя лицето за местно физическо лице, като облага 85 000 лева с данък поради недоказания им произход. Обложени са и 8 500 евро, внесени по сметката на ревизираното лице, с мотива, че са от облагаеми доходи. Лицето обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Севгин Али Али, чрез процесуалния му представител адв. Б. Б., против решение № 678 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2214/2017 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Севгин Али Али против Ревизионен акт № Р-16001616005134-091-001/3.05.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА №№ П-16000917088673-003-001/29.05.2017 г., потвърдени с Решение № 421/14.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив на при ЦУ на НАП.
В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № Р-16001616005134-091-001/3.5.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА № П-16000917088673-003-001/29.05.2017 г., потвърден с Решение № 421/14.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив на при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 7243,89 лв. и лихва в размер на 4441,60 лв.
За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Обсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.
