ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Налице ли са масови уволнения, ако трудовите договори на лицата са прекратени с тяхно съгласие?
Фактическа Обстановка
Дружество прекратява трудовите договори на 24 лица. Инспекция по труда извършва проверка и установява, че в случая става дума за масови уволнения, за които Бюрото по труда не е уведомено. В тази връзка е наложена санкция на Дружеството, което я обжалва с мотива, че в случая не става дума за уволнения (и съответно за масови уволнения), защото уволненията са настъпили със съгласието на работниците и съответно са извършени двустранно (със съгласието както на работодателя, така и на работника). Дружеството допълва, че не е покрито едно от законовите изисквания за масовите уволнения, а именно – работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на работника, независимо от неговата воля, и по причини, несвързани с неговите качества. Инспекцията по труда издава протокол за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ).
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар и с участието на прокурора Л. А. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Административен регион "Изток" - гр. Варна (поделение на "Българска телекомуникационна компания" АД и самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно Р. Й. Й., главен юридически директор на "Българска телекомуникационна компания" АД, срещу решение № 20 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 2803/2009 г. на Административен съд - гр. Варна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Спорът между страните е правен и е по въпроса прекратяването на трудовите правоотношения с 24 (според съдебното решение) или 27 (според оспорените предписания) работника и служителя, извършено на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), е ли масово уволнение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (ДР на КТ).
Масови уволнения са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е най-малко равен на посочените в § 1, т. 9 ДР на КТ и са извършени за период 30 дни. Следователно четири са съществените белези на масовите уволнения: а) определен в § 1, т. 9 ДР на КТ минимален брой на уволнения, б) извършени за период 30 дни; в) които са предприети по преценка на работодателя и г) се дължат на причини, които не са свързани с конкретния работник или служител.
В случая между страните не се спори, че три от посочените белези на масовите уволнения са налице: за период от 30 дни са прекратени трудовите правоотношения с релевантен (установен със закона) брой работници и служители, и тези уволнения се дължат на причини, които не са свързани с уволнението работници и служители, т.е. не са свързани с личността на уволнените работници и служители, с техните професионални качества и поведение.
Спорен е единствено въпросът: при несъмненото наличие на взаимно съгласие на работника или служителя и работодателя, прекратяването на трудовия договор на основание чл. 331, ал. 1 КТ само и единствено по преценка на работодателя ли се извършва, т.е. спорен е въпросът дали в процесния случай е налице съществен белег на масовите уволнения - процесното прекратяване на трудовите правоотношения с 24 (27) работника и служителя на основание чл. 331, ал. 1 КТ (само) по преценка на работодателя ли е извършено.
В хода на административното и на съдебното производство работодателят Административен регионен "Изток" неизменно поддържа становището, че "масовите уволнения са вид уволнение, поради което прекратяването на индивидуалното трудово правоотношение (при тях) се извършва едностранно от работодателя и по неговата воля, въпреки и независимо от волята или поведението на работника/служителя". Затова според касационния жалбоподател - работодател "в масовите уволнения се включват само и единствено хипотезите на едностранно прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение от страна на работодателя, т.е. само хипотези на уволнения, уредени в чл. 328 и чл. 330 КТ", и "по аргумент от противното масовите уволнения не включват никоя останалите уредени в Кодекса на труда хипотези на прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение - по взаимно съгласие на работодателя и работника или служителя с или без обезщетение (чл. 325, т. 1 и чл. 331 КТ), изтичане на срока (чл. 325, т. 3 КТ), смърт на работника/служителя или на лице, с оглед личността на което е сключен трудовият договор (чл. 325, т. 10 и т. 11 КТ), едностранно прекратяване от страна на работника или служителя с предизвестие (чл. 326, ал. 1 КТ или чл. 327 КТ) и т.н." (цитатите до тук са от жалбата до Варненския адм. съд). "В основата на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ стои взаимното съгласие на страните. В действителност правото на инициатива за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на работодателя, но сложният фактически състав на чл. 331 КТ изрично включва съгласието на работника/служителя, изразяващо се в приемане в законоустановения срок на предложението на работодателя, за да се породят предвидените в закона правни последици. Ако в 7-дневен срок работникът/служителят не приеме отправеното му предложение за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение срещу определено обезщетение, то не се прекратява, а продължава да съществува и то в същия вид и съдържание." Поради това според касационния жалбоподател "при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ не е налице уволнение в точния юридически смисъл на това понятие, а щом не е налице уволнение като едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по волята на работодателя, не може да бъде налице и масово уволнение." (тези цитати са от касационната жалба).
