ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
При подаден иск за делба на имущество, по време на първата фаза на процеса може ли да се включи като главна страна новият собственик на вещта, въпреки че не е уредена такава възможност в разпоредбите на ГПК?
Оригинален Въпрос
Може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл.121, ал.2, изр.2 ГПК/отм./, респ. чл.226 ГПК?
Противоречива Практика
В ГПК е уредено, че в случаите, когато собственик е подал вещ, за която се води исков процес, той трябва да остане страна, освен ако не се уговори заместване по взаимно съгласие на всички страни в производството. Във всички случаи решението на съда ще важи за новия собственик. В практиката са установени различни становища относно процеса на делба на съсобственост, тъй като някои съдилища смятат, че тогава не важат правилата на ГПК, защото делбата е особено исково производство. В установената противоречива практика основни са две становища. Според едното становище, ако исковата молба е вписана, то тогава страните ще трябва да се позоват на разпоредбите на ГПК, но в случите, когато не е – съдът ще даде право на новия собственик да встъпи в процеса, въпреки несъгласието на останалите страни. Според други становища, разпоредбите на ГПК са задължителни и новият собственик може да вземе участие в процеса единствено със съгласието на всички страни. Трето становище застъпва тезата, че е задължително участието на новия собственик във всички случаи, независимо от фазата на процеса.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 28 ноември 2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия : КРАСИМИР ВЛАХОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
1. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 2. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
3. ТЕОДОРА НИНОВА
4. НАДЕЖДА ЗЕКОВА
5. НАДЯ ЗЯПКОВА
6. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 7. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА 8. СТОИЛ СОТИРОВ
9. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
10. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
11. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ 12. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
13. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
14. ВЕСКА РАЙЧЕВА
15. ЗЛАТКА РУСЕВА
16. ДИЯНА ЦЕНЕВА
17. МАРИЯ ИВАНОВА
18. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА 19. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
20. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
21. МАРИО ПЪРВАНОВ 22. ЕМИЛ ТОМОВ
23. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 24. БОНКА ДЕЧЕВА
25. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 26. ЖИВА ДЕКОВА
27. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 28. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 29. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 30. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
31. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 24. 32. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
33. ОЛГА КЕРЕЛСКА
34. ЗОЯ АТАНАСОВА
35. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
36. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
37. БОРИС ИЛИЕВ
38. ДИАНА ХИТОВА
39. БОЯН ЦОНЕВ
40. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ МИТОВА ПЛАМЕН СТОЕВ БОЙКА СТОИЛОВА
41. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 43. ЛЮБКА АНДОНОВА 42. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 44. ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова
постави на разглеждане тълкувателно дело No 3 по описа за 2013 г. на ОСГК,
докладвано от съдията СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл.128, ал.1 от Закона за съдебната власт въз основа на предложение на заместник- председателя и ръководител на ГК на ВКС е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните въпроси, свързани с делбеното производство, по които е налице противоречива практика на състави на ВКС:
1.Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл.75, ал.2 ЗН?
2.Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна уговорка?
3.Може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл.121, ал.2, изр.2 ГПК/отм./, респ. чл.226 ГПК?
4.Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?
5.За значението на приемането на наследството по опис, извършено след срока по чл.61, ал.1 ЗН, но вписано в особената книга на съда?
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:
1.Съгласно чл.75, ал.2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожността на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба, посредством който да упражнят правото си да искат прекратяване на съсобствеността. Въпросът дали е възможно неучаствалите в делбата съсобственици да предявят самостоятелен иск за установяване нищожността на сключения без тяхно участие договор за доброволна делба обаче се решава противоречиво от различни състави на ГК на ВКС. Според едното становище самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл.75, ал.2 ЗН е недопустим. Според другото разбиране е допустимо искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство.
ОСГК приема за правилно второто становище, като съображенията за това са следните:
Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат не само с правото да искат прекратяване на съсобствеността, но и с правото да продължат да ползват съсобственото имущество съобразно правата си, вкл. да извличат плодовете от съсобствената вещ, да ползват тази вещ /да си служат с нея/, да се разпореждат с дела си в полза на друг съсобственик или на трето лице по реда и при условията, при които законът допуска това. За упражняването на тези права е необходимо да бъде внесена яснота и безспорност в отношенията между съсобствениците досежно съществуването на съсобствеността. И за да не се налага при всеки нов спор да се заявява довод за нищожност на делбата, доколкото произнасянето на съда по този довод в предходен процес няма да се ползва със сила на пресъдено нещо, следва да се признае правото на неучаствалия в делбата съсобственик да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство. Решението по така предявения иск ще се ползва със сила на пресъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество.
2.Съгласно чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗС обаче предвижда специална форма за действителност на договор за доброволна делба на недвижими имоти. Съгласно тази разпоредба доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти, трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. С оглед на така установеното различие досежно формата за действителност и на особеностите на договора за доброволна делба, в практиката се поставя въпросът за начина, по който е допустимо да се уговаря извършването на уравнението на дяловете при доброволното поделяне на съсобствено имущество. Въпросът за възможността съсобственикът, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и издръжка на друг съделител вместо имотно или парично уравнение на дяловете, се решава противоречиво от различни състави на ГК на ВКС. Според едното становище договорът за доброволна делба, в който не е уговорено парично уравнение на дяловете, а е налице алеаторна уговорка, е нищожен, ако не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма. Според другото становище договорът за доброволна делба, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, с който в дял на един от съсобствениците е поставен недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане като уравнение дела на друг съсобственик, не е нищожен.
ОСГК намира за правилно второто становище, като съображенията за това са следните:
Договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната делба- спогодба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл.69,ал.2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще породи предвиденото в закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира,че т.8, буква”б” на Постановление No7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.В постановлението е уредена хипотеза на излизане извън предмета на делото за делба.
3.Съгласно чл.226, ал.2, изр.второ ГПК /чл.121, ал.2, изр.второ ГПК- отм./, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.222 ГПК /чл.117, ал.1 ГПК-отм./, т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Противоречиво разрешаван от различни състави на ГК на ВКС е въпросът дали това правило намира приложение и в делбеното производство и какви са правните последици от извършеното в хода на производството разпореждане. Според едното становище, разпоредбата на чл.226, ал.2, изр.второ ГПК /чл.121, ал.2, изр. второ ГПК-отм./ намира приложение, ако исковата молба за делба е вписана. Ако исковата молба за делба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписването на исковата молба, съдът може, в изпълнение на задължението си да следи служебно за участието на всички съсобственици в делбата като задължителни другари, да конституира в процеса приобретателя, ако той желае да встъпи като главна страна въпреки несъгласието на останалите страни. Според друго разбиране при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226, ал.2, пр.2 ГПК /респ. чл.121, ал.2, изр.2 ГПК-отм./, като приобретателят може да замести прехвърлителя само със съгласието на страните. Според това становище обаче предвид разпоредбите на чл.226 и чл.228 ГПК съдът следва да зачете материалноправния ефект на прехвърлителната сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението и ако приобретателят по сделката не е конституиран като страна, съдът следва да отхвърли иска за делба. Според друго становище в делбата следва да участват действителните участници в имуществената общност, макар да е налице придобиване на права след предявяване на иска, т.е. чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./ не намира приложение в делбеното производство и участието на последващия приобретател е задължително, като съдът следва да конституира лицето, придобило имота и с решението си по съществото на спора да заяви дали признава или отрича неговите права като собственик, респ. съсобственик.
ОСГК приема за правилно, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./ в първа или във втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Съображенията за това са следните:
