ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли кредитор да атакува решение на Общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти като сделка, която го уврежда?
Фактическа Обстановка
На 01.04.2010 г. дружество с ограничена отговорност взема решение на Общо събрание за разпределяне на дивидент в размер на 83 000 лв., като тази сума представлява цялата счетоводна печалба за финансовата 2008 г. и частично печалбата за 2009 г. Кредитор на дружеството предявява иск по ЗЗД, с който иска да бъде прогласено като увреждащо го действието за разпределяне на дивидент – тъй като намаля имуществото на дружеството и по този начин той не може да бъде удовлетворен. Изложени са твърдения, че увреждащо кредитора действие е всяко такова, което осуетява удовлетворяването му, както и че съдружниците са знаели, че по този начин го увреждат, тъй като не е имало друг начин за удовлетворяването му.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
Геника михайлова
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4250 по описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София, което е уважин иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти.
Жалбоподателите – Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД, чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да се отмени, като бъде отхвърлен предявения иск.
Ответницата П. С. Р., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението еправилно и моли да бъде оставено в сила.
С определение от 13.11.2019г. по ч.гр.д.№4249/2019г. ВКС е постановил присъединяване на производството по частна жалба на Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй прогрес” ООД срещу определние от 01.10.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София за съвместно разглеждане в настоящия процес.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, е прогласил недействителността на решението на Общото събрание на „Бел строй инвест” ООД от 01.04.2010 г. за разпределяне като дивидент на 83 000 лева, представляващи цялата счетоводна печалба за финансовата 2008 г. и част от счетоводната печалба за финансовата 2009 г. по отношение на П. Р. от една страна и Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД от друга страна.
Съдът е приел за неоснователно оплакването за частична недопустимост на съдебното решение, тъй като при уважаване на иск по чл. 135 от ЗЗД следва да бъде обявено за относително недействително цялото действие на длъжника, а не до размера на вземането на кредитора, като е прието, че размерът на вземането на кредитора въобще не е предмет на установяване в това производство , позовавайки се на практика на ВКС, намерила израз в Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК.
Съдът е приел за установено, че П. Р. е кредитор на дружеството-ответник, като вземането й е установено с решение на ГС-София по гр.д. № 9750/2009 г., потвърдено с решение №309 от 20.02.2013 г.по гр. дело №3326/2012 г. на Софийския апелативен съд, в сила от 19.07.2013 г., на която дата с определение по гр.д.№3559/2013г., ІV г.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. Констатирано е, че с влязлото в сила решение е уважен предявеният частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като „Белт – строй инвест”ООД е осъден да заплати на П. Р. сумата 25 100 лв., получена без основание, като част от общо дължимата 58 127,27 лв, като заплатена в повече по договор за продажба на недвижим имот.
Съдът е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че недействителността на решенията на ОС може да се реализира само по реда на чл. 74 ТЗ , а легитимацията да заявят този иск е ограничена до лицата, имащи качеството съдружник. Прието е, че по допустимостта на иска има задължително произносяне с определение № 178 от 26.07.2016 г. на ВКС, ІІ- ро ГО по ч. гр. дело № 2998/ 2016г.
Съдът е приел, че действието на дружеството, чиято относителна недействителност се иска, е възмездно и увреждащо, тъй като правото на дивидент е едно от имуществените права на съдружниците и размерът му се определя от размера на дела в капитала.
Изложени са съображения за това, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника и е без значение дали кредиторът е можел да се удовлетвори от друго имущество на длъжника, с оглед нормата на чл. 133 ЗЗД. Приети са за неоснователни оплакванията в жалбата, че не следва решението да е основано на заключението на ССЕ, според което за периода 2009-2012 г. дружеството-ответник не е разполагало с паричен ресурс, различен от раздадения под формата на дивидент съобразно решение на ОС от 01.04.2010 г., тъй като същото само потвърждава извода, че е налице увреждане на кредитора чрез намаляване на актива на дружеството и може да бъде преценявано с оглед останалите доказателства по делото.
Прието е, че оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД позовавайки се на практика на ВКС- решение № 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС. Съдът е счел, че предвид факта, че съдружниците в полза на които е разпределен дивидент, са единствените съдружници, единият от тях е управител на дружеството, а другият – негов баща, следва да се приложи презумпцията за знание и по отношение на съдружника, който не е управител.
