ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 11 март 2020 628 уникалност: 95%

Правен Въпрос

Трябва ли да се извърши корекция при обявяване нищожността на договор, във връзка с който е упражнено право на данъчен кредит?

Фактическа Обстановка

Дружество закупува недвижим имот през 2004 г., като се възползва от правото си на данъчен кредит. През 2015 г., с решение на съда, сделката е обявена за нищожна. През 2016 г. НАП коригира размера на ползвания от дружеството данъчен кредит, като са установени данъчни задължения за 365 560 лв. Дружеството обжалва пред съда ревизионния акт, с който са установени посочените допълнителни задължения.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 131 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

при секретар и с участието на прокурора М. М. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 11623/2018

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Варна холидейс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя К. А., чрез адв. М. П. срещу решение № 1647/30.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2179/2016 г. по описа на Административен съд, Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА N Р-03000315007154-091-001/21.03.2016 г., издаден от органите на приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 153/07.07.2016 г. на Директор Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 115 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е бил коригиран размера на ползвания данъчен кредит за данъчен период м.02.2015 г. от "Здравец тур" ООД със сумата от 365 560 лв., поради което на дружеството са били установени данъчни задължения в този размер. Присъдени са разноски.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е направил правилни изводи, а е преповторил аргументите, изложени в обжалвания ревизионен акт от органите на НАП и тези в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Попов. Разноски не се претендират.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. С. К. я оспорва в приложено по делото писмено становище. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Фактическата обстановка не е спорна между страните и тя се установява от събраните по делото доказателства. За да отхвърли оспорването на "Варна холидейс" ЕООД - гр. Варна срещу цитирания по-горе ревизионен акт, с който на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 115 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е бил коригиран размера на ползвания от дружеството данъчен кредит за данъчен период м.02.2015 г. от "Здравец тур" ООД със сумата от 365 560 лв. и са били установени данъчни задължения в резултат на непризнатото право на данъчен кредит общо в размер на 365 560 лв. Съдът е приел, че тази сума е дължима във връзка с Решение № 201/12.02.2015 г. на ВКС и издадено КИ № 181/12.02.2015 г.

Спорът се свежда до това, дали в случай, че по нищожна сделка за продажба на недвижим имот е упражнено право на приспадане на ДДС, задължението за връщане на ДДС става изискуемо: от момента на приспадане, поради липса на доставка по смисъла на ЗДДС; или от прогласяване на нищожността на сделката с окончателно съдебно решение.

С обжалваното решение Административен съд Варна е потвърдил ревизиония акт. В първоинстанционното производство делото е било изяснено от фактическа страна, а и фактите не са били спорни. Съдът правилно е преценил, че предвид датата на процесния договор - 08.12.2004 г., приложимият спрямо доставката по договора материален закон е ЗДДС от 1998 г. (отм.), но според настоящата инстанция неправилно е приложил закона.

Аргументите на Адм. Съд Варна за потвърждаване на ревизионния акт са свързани с обстоятелството, че плащането на цената по процесния договор е било данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (1998), следователно, доставката е била извършена и за жалбоподателя са били налице условията за ползване на данъчен кредит за декември 2004 г.; съдебното решение за прогласяване на нищожността на процесния договор е било основание за корекция на данъчния кредит по реда на чл. 78 от действащия ЗДДС; неприлагането на корекция по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗДДС би довело до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет. В хода на първоинстанционното производство съдът е отправил преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси: трябва ли разпоредбите на чл. 90, и чл. 185, nap. 1 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че изискват корекция на ползвания данъчен кредит в случаите, в които със съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка с която е упражнено правото на приспадане; или в контекста на чл. 14, nap. 1 от същата директива следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемост на данъка; чл. 185, nap. 1 и 2 от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделка, се допуска да се извърши корекция директно на основание чл. 90, nap. 1 от същата директива. По преюдициалното запитване е било образувано преюдициално дело N С-364/17 на СЕС, по което е постановено решение от 27.06.2018 г. В решението си СЕС е приел, че не е компетентен да тълкува правото на Европейския съюз относно ДДС върху доставки, предшестващи присъединяването на съответната държава към Съюза.

скрито платено съдържание: 1218 думи;