ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 11 март 2020 632 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Трябва ли да се извърши корекция на ползван данъчен кредит във връзка с договор, който е развален по съдебен ред?

Фактическа Обстановка

Дружество купува от физически лица идеални части от поземлен имот, като се задължава да построи (със свои средства, материали и труд) жилищна сграда, в която продавачите ще придобият конкретни обекти. Във връзка с покупката на поземления имот дружеството издава фактури за обектите, чиято собственост ще прехвърли на продавачите като обезщетение. В тези фактури като получател е посочен един от продавачите. Поради неизвършването на строителството в срок продавачите на имота развалят договора за продажбата му по съдебен ред. В деня на съдебното решение дружеството издава кредитни известия към издадените вече фактури. НАП приема, че с развалянето на договора дружеството не е собственик на имота, а натрупаните разходи, които са свързани със строежа на сградата, представляват безвъзмездна доставка, извършена в полза на собствениците. Тъй като дружеството е използвало данъчен кредит във връзка със строежа, НАП приема, че той трябва да се коригира, като начислява задължения за ДДС. Дружеството обжалва ревизионния акт пред съда.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 83 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

СТЕФКА КЕМАЛОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА по адм. д. № 3072/2017

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] срещу Решение № 63 от 17.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2328/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с механизма на неутралност на ДДС. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място] не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 16001615006543-091-001/06.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 634/15.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който за [фирма] е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 29 359.79 лв.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че по силата на договор за продажба, обективиран в НА № [номер]/2008 г. ревизираното дружество е придобило от ид. части от поземлен имот срещу задължението да построи за продавачите със свои средства, труд и материали конкретни обекти от жилищните сгради, предвидени за изграждане. За тези доставки дружеството е издало на продавачите две фактури от 21.07.2008 г., с предмет "обезщетение по нот. акт [номер]/18.07.08 г. за прехвърляне на собственост върху магазин № [номер], гараж № [номер], апартамент № [номер], мансарден етаж и апартамент № [номер], ет. [номер] в жилищна сграда С. - тяло А" и "обезщетение нот. акт [номер]/18.07.08 г. за прехвърляне на собственост върху строеж на гараж № [номер] и апартамент № [номер], ет. [номер] в жилищна сграда С. - тяло Б". Поради неосъществяване на строителството в срок, отчуждителите на имота са подали иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД пред Асеновградския районен съд, по който е постановено влязло в сила на 29.04.2015 г. Решение № 102 от 02.04.2015 г., с което е постановено разваляне на договора по НА № [номер]/2008 г. Вследствие на съдебния акт, на 02.04.2015 г. ревизираното дружество е издало кредитни известия към горепосочените фактури с ДДС /-/ 23 558,90 лв. и - 5 915.01 лв., при посочено основание: "разваляне на доставка, свързана с обезщетение за прехвърляне на собственост по НА № [номер]/2008". Кредитните известия са включени в дневника за продажбите и справката-декларация за данъчен период м. 04.2015 г. и са признати от ревизиращите.

При тази фактическа установеност приходните органи са приели, че натрупаните разходи, свързани с изграждането на недовършените строителни обекти /СМР, проектантски услуги, строителен надзор, такси по издаване на удостоверения, охрана СОТ и др./, за които ревизираното дружество е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, представляват безвъзмездна доставка, извършена от дружеството в полза на собствениците на имота. Тъй като [фирма] е упражнило право на данъчен кредит в размер на 16 281,24 лв. и на 13 077,74 лв. по доставките, свързани със строителството, то ревизиращите са счели, че на чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС следва да се коригира ползваният данъчен кредит от 29 358,98 лв. и в този размер да се установи дължим данък.

скрито платено съдържание: 1483 думи;