ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Трябва ли да се прави корекция на ползван данъчен кредит за придобит недвижим имот, ако той е предмет на последваща доставка, която вече не е облагаема?
Фактическа Обстановка
През 2004 г. Дружество придобива недвижим имот и приспада данъчен кредит за получената доставка, която е била облагаема към момента на придобиване. През 2010 г. Дружеството продава същия имот, за който не начислява ДДС – защото след влизане в сила на ЗДДС за продажбата на стари сгради вече не се дължи ДДС. От НАП смятат, че ползваният данъчен кредит от Дружеството трябва да се коригира, защото е извършена последваща доставка, за която не се дължи данък. Данъчните начисляват ДДС на Дружеството, а то, от своя страна, обжалва решението им.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя ЕМИЛИЯ МИТКОВА по адм. д. № 6946/2015
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, [населено място], срещу решение № 2419 от 07.04.2015 г., постановено по адм. д. № 5009 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101307988/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, [населено място], потвърден с решение № 535/26.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, [населено място].
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на [фирма] - А., с присъждане на юисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - [фирма] - А., чрез пълномощника си адв. Евтимов излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 2101307988/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, [населено място], потвърден с решение № 535/26.03.2014 г. от Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, [населено място], с който на [фирма] - А. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер 2 066 868,75 лева и съответните лихви в размер на 973 031,21 лева за данъчни периоди м.10.2007 г., м.12.2007 г., от м.03.2008 г. до м.06.2008 г., м.08.2008 г. - м.10.2008 г., м.12.2008 г. - м.03.2009 г., м.05.2009 г., от м.07.2009 г. до м.09.2010 г. и м.11.2010 г. - м.12.2010 г.
Основанието за начисления ДДС възприето от органа по приходите в хода на ревизията е, че [фирма] - А. не е регистрирано лице на територията на Република България за целите на ЗДДС и през процесните периоди не е имало регистриран акредитиран представител. Дружеството е извършвало СМР във връзка с изграждането на язовирна стена и ВЕЦ на обект "Ц. к." за периода 2005 г. - 2010 г., като за извършените услуги е издавало фактури на българското дружество [фирма] - клон България, регистрирано по реда на ЗДДС.
Прието е, че са налице предпоставките по § 1, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДДС и услугите са свързани с недвижим имот, находящ се на територията на страната, поради което следва да се разглеждат като такива, осъществени по реда на чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗДДС /в приложимата редакция/, респ. чл. 21, ал. 4 от ЗДДС в сила от 2010 г. и не попадат в изключенията по глава IV от ЗДДС. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, за тези доставки, платец на данъка е доставчикът и за него възниква задължение за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 95 от ЗДДС. Прието е, че съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗДДС, чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, следва да се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. На основание чл. 133, ал. 1, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, е прието, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по закона най-късно до 14.01.2007 г., поради което и на основание чл. 102, ал. 3, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен данък за посочените по-горе данъчни периоди.
За да отмени РА съдът е приел, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗДДС /в приложимата редакция/, респ. чл. 21, ал. 4 от ЗДДС в сила от 2010 г. би била относима към разглеждания спор, само ако възложителят или получателят на услугата е лице, което не е местно и не е установило икономическата си дейност на територията на страната, какъвто не е настоящия случай. Позовал се е на заключението на приетата по делото ССЕ и е приел, че данъка е начислен, в съответствие с разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона от получателя по доставките [фирма] - клон България.
