ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 3 ноември 2020 410 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Когато служител не се увери, че работодателят му е разрешил да излезе в отпуск, и бъде уволнен поради неявяване на работа, това смекчаващо отговорността му обстоятелство ли е?

Фактическа Обстановка

Служителка е уволнена, защото назначена от работодателя комисия установява, че не е била на работното си място от 17 до 24 септември 2014 г., между 8:00 и 9:00 ч. и между 15:30 и 16:30 ч. Тя поискала разрешение да ползва отпуск и през целия ден, на 16 септември 2014 г., е проверявала дали той ѝ е разрешен. В крайна сметка не получава отговор. Служителката оспорва заповедта за уволнение.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 80 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: Б. И.

Д. Д.

при секретаря Р. П. и прокурора като разгледа докладваното от Б. И. гр. д. № 6286/2015 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 115/01.02.2016 г., постановено по настоящето дело, по жалба на М.-г. у. "С. И. Р.", [населено място] (М.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7176 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 7585/2015 г., с което са уважени предявените от Р. Г. Ш. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Р. Ш., извършено със заповед № ТДЗ-68/16.10.2014 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "старши експерт в катедра "Информатика" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 64, 38 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 2 958, 90 лв последният иск е отхвърлен.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос явява ли се смекчаващо отговорността обстоятелство за нарушението "неявяване на работа в течение на три последователни работни дни" фактът, че работникът не се е уверил преди неявяването дали работодателят е разрешил ползването на поискан от него платен годишен отпуск. За да отговори на този въпрос, настоящият състав съобразява вече установената от Върховния касационен съд съдебна практика по налагането на наказание дисциплинарно уволнение за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Според тази практика, отсъствието от работа при неразрешен от работодателя платен годишен отпуск, чието ползване работникът е поискал, не дисквалифицира нарушението по посочената материалноправна разпоредба. Тълкуването на чл. 173, ал. 1 КТ налага извод, че работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, докогато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение (решение № 812/27.04.2011 г. по гр. д. № 198/2010 г., IV г.о.) В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 КТ В същия смисъл е тълкуването в решение № 44/15.02.2012 г. по гр. д. № 532/2011 г., I. г.о., в което се приема, че ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което служителят носи дисциплинарна отговорност, както и решение № 418/17.08.2010 г. по гр. д. № 522/2009 г., IV г.о., според което липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.

Като се има предвид дадените в така установената практика правни разрешения, на поставения в настоящето производство въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор. Щом за работодателя не съществува задължение да уведоми работника за решението си по подаденото до него искане за ползване на отпуска, а напротив, работникът трябва да се увери сам, че има разрешение за ползването, неизпълнението на това задължение не може да се третира като смекчаващо дисциплинарната отговорност обстоятелство. Не могат да се черпят съображения за противното от изискванията на "добрата практика в едно трудово правоотношение", тъй като чл. 8, ал. 2 КТ предполага, че всяка от страните по такова правоотношение упражнява правата и изпълнява задълженията си добросъвестно. Работодателят има право да разреши или да откаже ползването на платен годишен отпуск и се предполага, че при упражняването му действа добросъвестно, а работникът има задължение да се явява на работа докато се увери в даденото разрешение, като неявяването му при неразрешен отпуск законът изрично е обявил за нарушение на трудовата дисциплина. Недопустимо е в такъв случай, като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелства, да се приеме бездействието му да се увери разрешено ли е ползването на отпуска.

Предвид този отговор по въпроса, по който обжалването е допуснато, обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд е приел за установен факт, че работодателят (касатор в настоящето производство) не е разрешил ползването на отпуск, поискан от ищцата, както и че въпреки липсата на такова ищцата не се е явявала на работа. От правна страна посочил, че извършеното съставлява дисциплинарно нарушение, но то не е тежко, защото работодателят е бил длъжен да уведоми работника за решението си, а като не е сторил това, наказанието "дисциплинарно уволнение" се явява несъразмерно тежко. Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, този извод на инстанцията по същество е направен в нарушение на материалния закон. Поради това е налице основанието по чл. 281, т. 3 пр.1 ГПК за отмяна на въззивното решение, като спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК).

скрито платено съдържание: 1792 думи;