ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 7 декември 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТК на основание чл.168, ал.7 предл. 2 ЗСВ и ПРЕДСЕДАТЕЛ на ПЪРВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

 ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:

1. РОСИЦА КОВАЧЕВА 12. БОЯН БАЛЕВСКИ 2. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА 13. ИРИНА ПЕТРОВА 3. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 14. РОСИЦА БОЖИЛОВА 4. МАРИЯ СЛАВЧЕВА 15. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 5. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА 16. ПЕТЯ ХОРОЗОВА 6. МАРИАНА КОСТОВА 17. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА 7. ЕМИЛ МАРКОВ 18. НИКОЛАЙ МАРКОВ 8. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 19. ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ 9. ТОТКА КАЛЧЕВА 20. ИВО ДИМИТРОВ 10. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 21. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА 11. БОНКА ЙОНКОВА

при участието на секретаря Красимира Атанасова постави на разглеждане тълкувателно дело № 1 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Търговска колегия докладвано от съдия Ваня Алексиева

2

Тълкувателното дело е образувано на основание чл.128, ал.1 от Закона за съдебната власт с разпореждане от 03.11.2014 г.,допълнено с разпореждане № 2 от 30. 01.2015 г., двете на Председателя на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по реда на чл.292 ГПК от Общото събрание на Търговска колегия по следните правни въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика - решения по чл.290 ГПК на състави на Върховния касационен съд ,Търговска колегия: 1. Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента ?; 2. За възможността на застрахователя да упражни правото си по чл. 202, ал.2, изр.2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор, поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия ; 3. Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2, във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд ?; 4. От кой момент започва да тече давността по прекия иск на увреденото лице за заплащане на обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ ?; 5. Допустимо ли е конституирането на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, като евентуален ответник по реда на чл.228, ал.3 ГПК, в образуваното срещу прекия причинител на деликта производство по чл.45 ЗЗД, при условие, че исковата претенция спрямо него е основана на чл.226, ал.1 КЗ ? При оттегляне на главния иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, подлежи ли на разглеждане евентуалния пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, или по него съдът дължи произнасяне само при отхвърляне на първия? Кой е компетентният съд да се произнесе по евентуалния иск по чл. 226, ал. 1 КЗ при оттеглен първоначален иск по чл. 45 ЗЗД ?;

 3

6. Приложима ли е нормата на чл. 113 ГПК по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ ? ; 7. Налице ли е съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол ?; 8. Дали собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е трето лице по см. на чл. 257, ал.3 КЗ и дали е легитимиран да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по същата застраховка за вреди, които са му причинени при управление на собственото му превозно средство от друго лице? Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд / ОСТК на ВКС/, за да се произнесе, съобрази: 1. По първия от поставените правни въпроси констатираната противоречива практика е формирана с решения по реда на чл.290 и сл. ГПК на второ търговско отделение на ВКС. В едни от тях е застъпена тезата, че обемът на отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу последния граждански иск в наказателния процес. Основните правни съображения са, че съдът, разглеждащ прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по деликтния иск, основан на чл. 45 ЗЗД, относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който всякога се определя въз основа на въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, а обезщетението за имуществени вреди - с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства. Допълнителните аргументи са обосновани с отсъствие на установени от законодателя процесуални пречки, които да ограничават предявяването на пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, при успешно приключило производството по чл.45 ЗЗД, срещу причинителя на вредата и с различните фактически състави, от които произтича отговорността на делинквента и тази на застрахователя по договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност”. Според възприетото в обратен смисъл разрешение вторичният характер на прякото право, спрямо деликтното право изключва възможността застрахователят на гражданската отговорност на делинквента да дължи повече от прекия причинител на непозволеното увреждане. Затова и чрез прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ не може да бъде присъдено на пострадалия обезщетение в по- висок размер от определената за обезвреда сума по предявен в наказателния процес срещу делинквента граждански иск, основан на чл.45 ЗЗД, за същите вреди - имуществени и неимуществени.

 4

Общото събраните на Търговска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище. Имуществената застраховка „Гражданска отговорност” има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Следователно непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговаря когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници са определени в чл.51 и чл.52 ЗЗД. Вярно е, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3, ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице. Аргумент в подкрепа на становището, че паричното задължение на застрахователя е обусловено от задължението на застрахования, е самата легална дефиниция на застраховката „Гражданска отговорност” в чл.223, ал.2 КЗ, която позволява извеждането на отговор в посочения смисъл. Допълнително съображение е и обстоятелството, че създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента за същите имуществени и неимуществени вреди, т.е.

 5

ако обемът и размерът на гражданската отговорност на застрахования не са определящи за отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. 2. Спор в практиката на Търговска колегия на Върховния касационен съд съществува и по отношение на възможността застрахователят да упражни правото си по чл.202, ал.2, изр.3 КЗ за прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия. Според приетото в постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС застрахователят не може да упражни правото си за прекратяване на застрахователния договор по чл.202, ал.2, изр.2 от Кодекса за застраховането при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия. Основният аргумент е, че с разпоредбата на чл.202, ал.2, изр.2 от Кодекса за застраховане законодателят изрично е предвидил фингирано връчване на писмено предупреждение в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задължението от застрахования, но не и при неплащане на част от дължимата разсрочена вноска на застрахователната премия. Нормата е изключителна, което налага стеснителното и тълкуване и то в интерес на застрахованото лице. Другото разбиране, изразено в решение по чл.290 и сл. ГПК на състав на І т.о. на ВКС е, че фингираното връчване може да бъде приложено и при неплащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС намира за правилно първото становище. Основните функции на всяка имуществена застраховка - задължителна или договорна, са да възстанови щетите причинени на застрахованите лица от настъпване на застрахователното събитие и да даде обезпечение, като покрие определени рискове, на които са изложени техни имуществени блага. При застраховката срещу гражданска отговорност – договорна или задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, рискът е в опасността в тежест на застрахования да възникне задължение за обезщетение към трето лице поради осъществен деликт. Следователно функциите на този вид специална имуществена застраховка, според дефинитивното и определяне в чл.223, ал.1 КЗ, са обезщетителна и обезпечителна – целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска

 6

пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение – да се осигури засилена защита на увредените трети лица. Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд. Израз на специалната цел и функции на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е и разпоредбата на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ. С нея законодателят, независимо от употребения правно - технически термин “прекратяване”, е въвел особена хипотеза на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на застрахования, която е изрично предвидена в чл. 260, ал.2 от Кодекса на застраховането. Разпоредбата е от изключителен порядък и не подлежи на разширително тълкуване. Създадена е в интерес на застрахования, предвид установената фикция за връчено писмено предупреждение само в случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 на чл.202 КЗ ще упражни след изтичане на 15 дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия. Следователно при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия, независимо, че паричното задължение е делимо, елементите от посочения фактически състав - изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок, не са осъществени и разпоредбата е неприложима. Договорът не може да се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред. 3. В съдебната практика на Търговска колегия на ВКС липсва единство и по въпроса дали се счита за прекратен договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260, ал.2 , във вр. с чл. 202, ал.2 КЗ, без

 7

застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд . В някои случаи съставите на Търговска колегия на Върховния касационен съд приемат, че при липсата на уведомление по чл.294, ал.1 КЗ до Информационния център към Гаранционен фонд за прекратяване на договора с делинквента по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към точно определен момент, което предхожда настъпване на застрахователното събитие, означава, че застрахователят не е упражнил уговореното в застрахователния договор и признато му с чл.202, ал.1 КЗ субективно потестативно право да го прекрати, независимо, че е налице фингирано връчване на предупреждение в посочения смисъл, с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, съдържащо се в застрахователната полица и изтичане на същия този срок, предпоставките за освобождаване застрахователя от отговорност по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ – отсъстват. Съображенията са обосновани с императивния характер на вмененото на застрахователя административно задължение, на неговата законоустановеност, на общественото доверие в Информационния център на Гаранционен фонд за оповестяваната там информация и на гаранцията, която, съгласно чл.259, ал.7 КЗ, тази информация създава относно правата на трети лица - потребители на застрахователна услуга и със защитната функция на застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обратното становище, застъпено в други случаи е, че договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен по реда на чл.260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ, при фингираното връчване на известие за прекратяването му, поради неплащане на разсрочената вноска от застрахования, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ и дали в регистъра на Гаранционния фонд е вписано прекратяването на застрахователния договор. Аргументите в негова подкрепа са изведени от граматическото и систематично тълкуване на чл.294, ал.1 КЗ, позволяващо да се приеме, че изпращането на справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори, доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл.295, ал.7 КЗ, доказателствена сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не предстоящ факт. ОСТК на ВКС намира за правилно второто становище. С разпоредбата на чл.294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център