ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 3 ноември 2020 361 уникалност: 92%

Правен Въпрос

Кога управител извършва злоупотреба с доверието на работодателя?

Фактическа Обстановка

Управителка на общинско предприятие разпорежда използването на общински машини за изграждането на водопровод отклонение за два магазина, които притежава в съсобственост. Тя прави това без съгласието на своя работодател, както и нарушавайки редица нормативни изисквания. Тя е присъствала при операциите и затова не е изпълнявала трудовите си задължения в този момент. Без заплащане са използвани и сметосъбирачни и сметомиячни машини. Управителката е уволнена дисциплинарно – поради злоупотреба с доверието на работодателя. Тя оспорва законността на уволнението.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 147 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1734 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 178 от 09.02.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 974 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, предявени от Б. М. Р. от [населено място] против Общинска администрация [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-08-202 от 28.02.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност управител на Общинско предприятие "Благоустройство и комунално строителство", [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6263,40 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и в частност обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на работодателя", извършено от лице, натоварено с управленчески функции.

Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

Когато работникът или служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че ищцата Б. М. Р. е изпълнявала длъжността управител на общинско предприятие "Б." при [община]. На 12.02.2008 г., ищцата е разпоредила извършването на услуги с машинния парк на управляваното от нея предприятие за изграждане на водопроводно отклонение за два магазина, които притежава в съсобственост със съпругът и Х. Р. и други лица. Прокопаването на уличното платно е било извършено при личното и присъствие на обекта, без съгласие на общинската администрация и без да са спазени изискванията на чл. 72 ЗУТ и чл. 175, ал. 5 ЗУТ, както и на Наредба № 16 от 2003 г. за временна организация на движението по време на строителство и извършване на ремонтни работи по пътищата. За така констатираните нарушения, квалифицирани като злоупотреба с доверието на работодателя, съставляващо тежко дисциплинарно нарушение, трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, тъй като извършените от уволнената служителка на 12.02.2008 година действия в качеството и на управител на общинското предприятие не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Този извод съдът е формирал, приемайки, че разпореждането на служителката за извършване на транспортни и строителни работи с цялата налична техника на общинското предприятие на личен строителен обект е било извършено законно, в рамките на задълженията и като управител на дружеството; че за извършената дейност е било заплатено по утвърден ценоразпис; че допуснатото нарушение, изразяващо се в прокопаване на уличното платно за изграждане на водопровод и канализация на семейния и обект без разрешение на общинската администрация е с административен характер; че евентуално би могло да ангажира административно наказателната отговорност на извършителя за неспазване чл. 84, ал. 2 и чл. 172 ЗУТ, както и Наредба № 16 от 23.07.2003 г., но не и дисциплинарна отговорност, тъй като не съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, нито злоупотреба с доверието на работодателя.

скрито платено съдържание: 916 думи;