ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Кога може да се намали обезщетението, което работодател дължи за причинена вреда на работник, за която последният е допринесъл?
Фактическа Обстановка
Работник извършва проверка по ходовата част на автомобил с работещ двигател. Дрехата му се заплита във въртящия се карданен вал и той умира от задушаване. Наследниците на работника претендират 17 500 лв. обезщетение от работодателя пред съда.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ: М. П.
Б. И.
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр. д. № 387 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 10.11.2009 г. по гр. д. № 370/2009, с което е отменено частично решението на Смолянския районен съд от 06.07.2009 г. по гр. д. № 643/2008 като са уважени до размера на общо 35.000 лева предявените искове по чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за съотношението на грубата небрежност по смисъла на чл. 200 КТ и формите на вината по наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия.
По поставения въпрос едни съдилища приемат, че вината на пострадалия обуславя съпричиняването на увреждането както при деликта, така и при трудовата злополука, но в последния случай умисълът (пряк или евентуален) освобождава работодателя от отговорност. При деликта небрежността на пострадалия (съзнавана и несъзнавана) води до намаляване на отговорността на деликвента, докато при трудовата злополука несъзнаваната небрежност на пострадалия е правно ирелевантна, а само съзнаваната небрежност е груба по смисъла на чл. 200 КТ и може да доведе до намаляване на отговорността на работодателя. Грубата небрежност се преценява според броя и тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. Други съдилища приемат, че вината на пострадалия може да има отношение към съпричиняването на увреждането, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". При трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).
