ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. М. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Р., в качеството й на процесуален представител на И. Ц. И., управител на "Анияк 2002" ЕООД, срещу решение № 1508 от 28.09.2009 г. по адм. д. № 1127 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 270800233 от 19.01.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 134 от 27.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно начислени лихви за забава общо в размер на 3 547.18 лв. за данъчни периоди м.01, м.03, м.04, м.05, м.06, м.08.2007 г., на основание чл. 86, ал. 4 от ЗДДС.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 210 от

АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 270800233 от 19.01.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 134 от 27.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно начислени лихви за забава общо в размер на 3 547.18 лв. за данъчни периоди м.01, м.03, м.04, м.05, м.06, м.08.2007 г., на основание чл. 86, ал. 4 от ЗДДС. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗКПО и на ЗДДС, като по последния закон е за ревизиран период 1.01.2007 г.-31.08.2008 г. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно и последователно фактическата страна на спора, с който е бил сезиран съда, обсъдени са събраните по делото доказателства, както и възраженията на жалбоподателя. Направена е преценка за законосъобразност на обжалвания РА, поради ненарушаване на материалния закон и на приложимите административнопроизводствени правила. По делото е било безспорно, че ревизираното дружество е сключило договор на 19.01.2007 г. със С. Ж. Ж. за изпълнението на строителни работи - жилищна сграда в гр. Нови пазар, на стойност 86 170.00 лв., като срокът му на действие е до 30.06.2007 г. В клаузите на този договор са уредени размерите и сроковете за осъществяване на плащания по него, във връзка с предмета му. Реализирани са такива, за което са издадени 7 броя ПКО. Сключен е бил анекс към договора от 20.08.2007 г., с който срокът за извършване на строителството е удължен до края на м.12.2008 г. Уговорено е също, че сумите по сключения договор следва да се считат като задатък (гаранция), а издадените ПКО да се считат нищожни и непораждащи правно действие между страните и вместо тях да бъдат издадени нови приходи органи за предоставената гаранция. Тези нови 3 броя ПКО са издадени през м.12.2007 г. на обща стойност 86 170.00 лв. Тя е осчетоводена на 2.01.2008 г. по дебита на сметка 501 - Каса и кредита на сметка 492 - Разчети с гаранции. Плащания през този м.12.2007 г. не са извършвани, понеже договореното възнаграждение е изцяло платено в периода 24.01.2007 г.-15.08.2007 г., преди подписване на анекса. На 5.12.2008 г. е съставен акт за приемане обр. 14, а от страна на ревизираното лице е издадена фактура № 203 от 8.12.2008 г. на стойност 71 808.00 лв. и ДДС в размер на 14 361.67 лв. Съдът е отграничил като основен спорен момент дали изплатените от възложителя, физическо лице суми по цитирания договор представляват авансово плащане по него или задатък, съответно кога е настъпила изискуемостта на данъка и е възникнало задължение за получателя на сумите да издаде данъчни фактури и начисли ДДС в периода на получаване на всяко едно от плащанията. Според настоящият съдебен състав правилна е преценката на първоинстанционния съд относно характера на плащанията като авансови. За да се обоснове той подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 93 от ЗЗД, според която задатъкът служи за доказателство, че е сключен договор и той обезпечава неговото изпълнение. С оглед на данъчното право същият има характер на авансово плащане и обуславя настъпването на изискуемостта на данъка, с изключение на задатъка при предварителните договори за продажба, където освен гарантиращата функция става и част от цената при сключване на окончателния договор. По правило обезпечителната функция се проявява едва при неизпълнение на договора, поради което до този момент има характер на част от цената, т.е. авансово плащане, освен ако сумата е предоставена по начин, че изпълнителят не може да се разпорежда с нея преди осъществяването на доставката. Освен това съдът е дал квалификация на авансовото плащане като такова, което предхожда извършването на доставката на услугата и е свързано с осъществяването на доставката. При отчитане на факта, че авансовото плащане може да изпълнява функцията на задатък, ако е уговорено според съда в конкретния случай страните са уговорили плащане на стойността на услугата на части - авансово, междинно и окончателно, като вноските не са обвързани с приключване на определен етап от строителство, а със срок и предхождат изпълнението на договора. Приключили са до 15.08.2007 г., преди подписването на анекса към договора. Те предхождат по време изпълнението на договора, което приключва според уговореното, а именно с подписването на акт обр. 19 и акт обр. 14, т.е. преди 5.12.2008 г. Правилни са изводите на съда и относно уговорката между страните за нищожност на издадените ПКО, понеже приходният ордер е счетоводен документ, който удостоверява постъпването на парична сума в касата на предприятието и същият може да бъде анулиран при извършване на връщане на паричната сума, каквото не е уговорено и съответно няма данни за това. Няма доказателства и за осъществено плащане на уговорените с анекса гаранции след 5.12.2008 г., когато е осъществено приемането на сградата. Издадените ПКИ в изпълнение на сключения анекс не съдържат подписа на физическото лице-възложител, а то е дало обяснения, че не е плащало парични средства през м.12.2007 г. По повод на процесните плащания ревизираното дружество е издало фактура № 0 ... 203 от 8.12.2008 г. на стойност 71 808.33 лв. и ДДС в размер на 14 361.67 лв. Ревизиращият орган е установил, че същата е включена в СД за ДДС за д.п. м.12.2008 г. и данъкът е разчетен с бюджета. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на обжалвания РА, понеже посочените плащания от С. Ж. представляват авансови плащания по смисъла на ЗДДС е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем съгласно чл. 25, ал. 6 от с.закон и в срока по чл. 113, ал. 4 от него ревизираното лице е следвало да издаде фактури. С оглед факта, че за общия размер на следващия се данък в размер на 14 361.67 лв. е издадена цитираната фактура от ревизираното дружество, правилно с РА се определят задължения за лихви за данъчни периоди м.01, м.03, м.04, м.05, м.06, м.08.2007 г., на основание чл. 86, ал. 4 от ЗДДС в общ размер на 3 547.18 лв. Касационните възражения съдържат фактическите констатации в ревизионния доклад, възпроизведени в мотивите на съдебното решение, по които няма спор и твърдения относно неправилното тълкуване на анекса, съответно на предоставените парични средства като задатък и квалифицирането им като авансови плащания по договора от 19.01.2007 г. със С. Ж. Ж. за изпълнението на строителни работи - жилищна сграда в гр. Нови пазар. По тях съдът се е произнесъл както беше посочено по-горе и направените правни изводи се възприемат от настоящата касационна инстанция като правилно.