ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 11 март 2020 876 уникалност: 91.7%

Правен Въпрос

Какви обстоятелства не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ на приспадане на данъчен кредит?

Фактическа Обстановка

На дружество, занимаващо се с търговия на едро с хранителни и промишлени стоки, е извършена ревизия от НАП. Тя обхваща редица сделки между дружеството и различни негови доставчици и преки получатели по смисъла на ЗДДС. По част от фактурите е отказано право на приспадане на данъчен кредит. От НАП са се обосновали, че с оглед на събраните доказателства не се установява дали доставките, за които е отказано право на данъчен кредит, реално са осъществени. Ревизионният акт е оспорен от дружеството по съдебен ред.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 93 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

АГЛИКА АДАМОВА

при секретар и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията АГЛИКА АДАМОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Дуванджии 52" ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 77 от 20.01.2017 г., постановено по адм. д. № 931/2016 г., по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615002176-091-001/23.10.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 42 от 22.01.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че при събраните доказателства съдът е достигнал до неправилни фактически изводи и при постановяване на решението не е приложил правилно закона. Според касатора по делото са представени достатъчно доказателства, въз основа на които се доказва реалното извършване на доставките. Изтъква, че връщането на сумата по кредитното известие е неотносим към спора факт, предвид приложимата редакция на чл. 115 ЗДДС. Твърди се противоречие на решението с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), вкл. определение от 15.07.2015 г. по дело С-159/14. Касаторът счита, че неправилно му е отказано признаване право на данъчен кредит въз основа на констатации, касаещи преки и предходни доставчици. Поради изложеното касаторът моли да бъде отменено изцяло решението на АСП и да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени РА изцяло. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2221 лв. за всяка инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за основателна.

С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против процесния РА и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. В останалата част, с която РА е отменен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. За да отхвърли частично жалбата на ревизираното дружество, административният съд е приел, че изводите на органите по приходите се подкрепят от събраните по делото доказателства. Установено е, че основната дейност на ревизираното дружество за проверявания период е търговия на едро с хранителни и промишлени стоки. Дружеството няма търговски или складови обекти, няма назначен или нает персонал по трудови правоотношения, както и въведено фискално устройство. Констатациите в РД са за редовно водено счетоводство на ревизираното лице.

Относно допълнително начисления ДДС в размер на 18611 лв., фактическата обстановка е безспорна. На 15.01.2014 г. между "Дуванджии 52" ЕООД /продавач/ и "Ниви" ЕООД /купувач/ е сключен договор за авансово плащане на стока - амониева селитра за сума в размер на 266700 лв., платена от "Ниви" ЕООД на 20.01.2014 г. по сметка на ревизираното дружество.

На 21.01.2014 г. между страните е сключен анекс за намаляване на сумата на аванса по договора с 50 000 лв. На 21.01.2014 г. ревизираното лице е издало ф-ра № 179/21.01.2014 г. с основание "аванс" с данъчна основа 180583, 30 лв., начислен ДДС - 36116, 67 лв. и обща стойност 216 700 лв. /266 700 лв. - 50 000 лв./. На 21.01.2014 г. "Дуванджии 52" ЕООД връща 50 000 лв. на "Ниви" ЕООД. Фактурата е отразена от "Ниви" ЕООД за месец януари 2014 г.

На 24.01.2014 г. "Дуванджии 52" ЕООД е издало фактура № 191/24.01.2014 г. с предмет "амониев нитрат присп. аванс по ф-ра № 179/21.01.2014 г./" - 24 т. на стойност 12 528 лв. и приспаднат аванс в същия размер, при което като данъчна основа и сума за плащане е вписано нула. Стоката е реално доставена на същия ден.

На 21.02.2014 г. между страните е сключен анекс за разваляне на договора, поради невъзможността да бъде доставена стоката. Във връзка с този анекс "Дуванджии 52" ЕООД е издало спорното кредитно известие /КИ/ № 254/21.02.2014 г. с основание "аванс" с данъчна основа - 168 055,33 лв., ДДС - 33 611,07 лв. и обща стойност - 201 666,46 лв. /ДО 180 583,33 лв. по ф-ра № 179 - 12 528 лв. по ф-ра № 191 = 168 055,33 лв./. Сумата, възстановена от ревизираното лице на "Ниви" ЕООД по издаденото КИ е в размер на 90000 лв. Размерът на остатъчното задължение към "Ниви" ЕООД по издаденото КИ – 111 666,50 лв. е отразено в счетоводството на ревизираното лице. КИ е отразено за месец февруари 2014 г. при "Ниви" ЕООД, както е посочено в решението на ОДОП при първата ревизия.

Както органите по приходите, така и съдът излагат едни и същи мотиви, повтарящи се от първия ревизионен доклад до съдебното решение - след като е издадена фактура на обща стойност 216 699,97 лв. следва издаденото кредитно известие да е за 90 000 лева (75 000 лв. данъчна основа и 15 000 лв. ДДС), понеже това е и върнатата сума. Поради това е прието, че за разликата от 111 666,10 лв. в т.ч. ДДС 18 611,01 лв., стойността на кредитното известие е некоректна и то се явява неправилно издадено, тъй като върнатата сума не е в посочения размер в КИ; съответно е начислен допълнително ДДС в размер на 18 611 лв., като жалбата на ревизираното лице в тази част е отхвърлена.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 11661/28.02.2013 г. с ДДС 341.60 лв., издадена от "Г и С Комерс" ЕООД с предмет на доставка - услуга ишлеме 24400 бр., платена в брой през месец декември 2013 г., съдът е обсъдил договор за изработка на ишлеме - пакетиране на ориз и боб с марката "Гаридос" в опаковки по 1 кг за Кауфланд България, приемо-предавателни протоколи, в които е описано наименованието на стоката, количество, номер на автомобил и шофьор /в някои от протоколите/, талон за МПС, доказателства за кадрова обезпеченост, доказателства за последваща реализация, както и хронологични ведомости. Доставчикът е открит в хода на ревизията и е представил доказателства. Съгласно договора, ревизираното лице доставя стоката за пакетиране в склада на изпълнителя. Съдът не е възприел изводите на органите по приходите за липса на доставка поради това, че през ревизирания период доставчикът не е разполагал със склада, описан в договора, тъй като същият е бил изнесен на публична продан, а впоследствие отдаден под наем на друго лице / "Ниви" ЕООД, съконтрахент по други доставки на ревизираното лице/. Приел е за безспорно, че краен получател на стоките олио, захар, боб и ориз е Кауфланд България, на който същите се доставят в пакетиран вид, след обработката им от "Г и С Комерс" ЕООД, което разполага със складова база, производствени мощности и персонал, за да извърши разтоварването на стоките, препакетирането им, повторното им натоварване на МПС и транспортирането й до крайния получател. Въпреки това, поради липсата на плащане по фактурата и на осчетоводени разходи от доставчика за опаковъчни материали съдът е счел отказа за признаване на данъчен кредит за законосъобразен. Назначеното вещо лице обаче е констатирало разплащане по фактурата, което не е взето предвид от първоинстанционния съд.

Относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 20/30.11.2013 г. с ДДС в размер на 3 770,00 лв. и данъчна основа 18 850,00 лв., издадена от "ВИФ Комерс -1" ЕООД с предмет на доставка захар съдът е обсъдил представената фактура; доказателства за плащане и счетоводни документи, приемо-предавателен протокол от 30.11.2013 г.; доказателства за предходната доставка. Вещото лице е констатирало, че стоката е заприходена и не е изписана към края на годината. Доставчикът е открит в хода на ревизията и е представил доказателства и обяснения - няма производствени/складови помещения; няма наети лица; мястото на предаване на стоката е гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 170 - склад, на 30.11.2013 г.

Органите по приходите и съдът са съсредоточили вниманието си върху предходната доставка, като са констатирали, че захарта е натоварена в гр. Солун на 30.09.2013 г. и разтоварена в гр. Пловдив на ул. "Брезовско шосе" № 170, както е посочено в специалното споразумение в товарителницата. Изследван е превозвачът, вписан в товарителницата, за който е установено, че не притежава МПС с посочените в ЧМР регистрационни номера. По тази причина и поради разминаване в датите на разтоварване на стоката - 30.09.2013 г. и приемането й на 30.11.2013 г., е прието, че липсва реална доставка.

Относно отказаното право на данъчен кредит по доставки от "ВРР Трейд" ЕООД по фактури с № 102643/06.01.2014 г. на стойност 24 640,01 лв. и ДДС 4 928,00 лв. и № 102752/05.02.2014 г. на стойност 23 370,00 лв. и ДДС 4 674,00 лв. с предмет на доставки съответно 23100кг захар и 22800кг захар, платени частично по банков път са представени фактури, приемо-предавателен протокол от 06.01.2014 г. по първата фактура, доказателства за предходната доставка на 22800 кг захар - международна товарителница ЧМР с изпращач гръцко дружество, с място на натоварване гр. Солун на 24.01.2014 г., с получател "ВРР Трейд" ЕООД, разтоварване в гр. Пловдив на ул. "Брезовско шосе" 170 за "Дуванджии 52" ЕООД. Превозвач е "ПИМК" ООД. Без значение е обстоятелството, че в кл.24 на ЧМР не е положен подпис и печат на получателя и не е посочено мястото, където стоката е получена, тъй като представеният екземпляр е този на получателя и е достатъчно, че той разполага с него. Съгласно експертното заключение, захарта по двете фактури е продадена на "Ник 97" АД по фактура № 268/07.02.2014 г. и приемо-предавателен протокол и на ЕТ "Ставинекс 97" по фактура № 243 от 12.02.2014 г. и приемо-предавателен протокол. Към 12.02.2014 г. няма закупено друго количество захар, освен наличното и заприходено по двете процесни фактури.

скрито платено съдържание: 3744 думи;