ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как следва да се извърши преценката за определяне на центъра на жизнените интереси на едно физическо лице, за да бъде квалифицирано като местно?
Фактическа Обстановка
С ревизионен акт от 05.07.2018 г. НАП установява данъчни задължения на лице, обусловени от приемането му за местно и съответно – данъчно задължено лице (по чл.3 и чл.6 от ЗДДФЛ). Лицето твърди, че за общия си годишен доход през 2013 г. не може да бъде квалифицирано като местно физическо лице. То твърди, че е местно лице на Република Турция, тъй като семейството му се намира там и притежава жилище в държавата. За лицето е получена информация по реда на СИДДО, която показва, че за периода 2004 – 2017 г. то не е било регистрирано като данъкоплатец в Турция, а през същото време е упражнявало трудова дейност в Стара Загора. От 15.10.2012 г. лицето е било регистрирано и като земеделски производител и е притежавало качеството на самоосигуряващо се лице – като управител на дружество. Лицето обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на първи октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. С. срещу Решение № 35/19.03.2019 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. № 336/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018 г. на органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 239/05.10.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо место, касаторът излага доводи за нищожност на РА, поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията. Счита, че по делото не е установено кое е лицето възложило ревизията с оглед данните от информационна система "Контрал", че служителя Е. Х. е в отпуск по болест до 12.01.2018 г., а издаването на ЗВР е станало на 09.01.2018 г. Като доказателство за отсъствието на служителя Е. Х. от работа на 09.01.2018 г. се сочи протокол от проведено съдебно заседание от 26.03.2019 г. по адм. д. № 352/2018 г. по описа на АС - Шумен, от съдържанието на който се установявало, че на 09.01.2018 г. е издадена ЗВР на Н. С. от друг служител - Д. Б. К., като се твърди, че това е вероятно поради отсъствието на служителя Е. Х.. На второ место, касаторът счита за неправилен извода на съда че е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и съответно данъчно задължено лице по чл. 3 и чл. 6 от ЗДДФЛ. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА.
Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, чрез юрисконсулт Екимова, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила оспореното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Шумен е бил Ревизионен акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018 г. на органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 239/05.10.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на Г. Г. С. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в общ размер на 42 648, 13 лева, в това число 29 937,35 лева главница и 12 710, 78 лева - лихви.
За да отхвърли жалбата на Г. Г. С. против РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите след надлежно възложена ревизия, в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити.
По доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при възлагане на ревизионното производство, съдът е приел, че по делото е представена Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с която са определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, като в т. 14 от същата е посочена - Е. С. Х.. От приложената към преписката ЗВР № Р-03002718000160/09.01.2018 г., съдът приел за установено, че същата е издадена като електронен документ от Е. С. Х. - началник сектор при ТД на НАП - гр. Варна, а от представеното удостоверение за квалифициран електронен подпис от доставчика на удостоверителни услуги се установявало, че издателя на ЗВР - Е. С. Х. разполага с квалифициран електронен подпис. Предвид горното съдът е приел, че не са налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство. Ревизионният доклад бил съставен от ревизиращите органи по приходите в законово установения срок, а Ревизионният акт издаден от органа, възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
След като е изложил подробно фактическите констатации и правни изводи на органите по приходите, съдът е приел, че фактическите констатации на приходните органи за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред са безспорни, поради което законосъобразно данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са взети предвид всички относими обстоятелства и въз основа на тях законосъобразно е определено задължение за данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в общ размер на 29 937,35 лева главница и лихви в размер на 12 710, 78 лева.
По спорния по делото въпрос дали жалбоподателя Г. Г. С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, съответно данъчно задължено по чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за общия си годишен доход през 2013 г., съдът е изложил подробни мотиви, че установените и неопровергани обстоятелства относно притежавани от лицето недвижими имоти на територията на Р България, управление на собствеността и в частност на паричните средства от Р България, осъществяваната стопанска дейност посредством регистрирано в РБ дружество "Тракия ЛТД" ЕООД, налагат извод, че центърът на жизнените интереси като критерий за определяне на местно лице на една от договарящите се държави по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, е в Р България. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е местно лице на Р Турция само поради доводи, че семейството му се намира в Р Турция и притежава жилище в Турция, като посочил, че при определяне на "центъра на жизнените интереси" за целите на данъчното облагане, фокусът е насочен върху икономическите интереси на лицето, които безспорно са в Р България, където оспорващият осъществява икономическа дейност посредством регистрирано търговско дружество и придобива недвижима собственост. Позовал се е и на получена информация в резултат на извършения обмен по реда на чл. 25 от СИДДО, от която се установило, че за периода 28.07.2004 г. до 06.01.2017 г. Г. Г. С. не е бил регистриран като данъкоплатец в Р Турция, а в същото време в хода на ревизията се установило, че е упражнявал трудова дейност в "Изотсервиз" Стара Загора от 16.10.2012 г., след тази дата е бил регистриран като земеделски производител, а от 15.10.2012 г. до постановяване на съдебния акт, имал качеството на самоосигуряващо се лице, като управител на дружество с ограничена отговорност "Тракия ЛТД" ЕООД, поради което е обоснован извод, че единственият център на икономически интереси на жалбоподателя за ревизирания период е Р България.
