ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се доказва, че закупеното от транспортно дружество гориво се използва в неговата независима икономическа дейност, за да се породи право на данъчен кредит?
Фактическа Обстановка
При ревизия на ЕТ, който извършва вътрешен и международен транспорт, от НАП отказват да признаят правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици на гориво. Данъчните са констатирали, че е извършвано редовно зареждане на малко количество гориво в необичайно време. Това им дава повод да приемат, че това зареждане не е във връзка с независимата икономическа дейност на ЕТ, а за негови лични цели. Тъй като ЕТ е водил стойностно отчитане на издадените фактури, не е възможно да се проследи връзката между извършените транспортни услуги, предвидения разход на МПС, пътните листове и зареденото с оглед на фактурите гориво. Лицето обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ РАДЕВА
ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Нико-Николай Русев" Хасково, представляван от Н. Р. Р. против решение № 234/06.02.2018 г., по адм. д. № 3003/2017 г. на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се в жалбата че обжалваното решение не съответства на тежестта на доказване, тъй като приходният орган не е доказал с преки доказателства, че стоките предмет на спорните фактури са употребени от ЕТ за лични нужди. Твърди се още че решението на Административен съд Пловдив не е отчело противоречието на обжалвания РА с принципите на последователност, на предвидимост и на правна сигурност, като се сочи съдебна практика и такава на СЕС. Моли се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да отмени и обжалваният РА и се претендират разноските по делото. Претендират се разноски и за четирите фази на делото.
Ответникът: Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи че ЕТ е закупувал гориво за нуждите на основаната си дейност, но при извършената проверка било установено зареждане на чести интервали, в необичайно време и в малки количества, като това е довело и до изводи че закупеното гориво не се използва за стопанската дейност на търговецът, а за негови лични нужди. Моли се съда да остави в сила решението на Административен съд Пловдив. Претендират се разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Р. Р., с ЕТ "Нико-Николай Русев" Хасково против РА № Р-16001615005041-091-001/27.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив и потвърден с Решение № 224/15.04.2016 г., на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателят са били определени данъчни задължения за внасяне по ЗДДС в общ размер на 38 125.59 лв. и лихви в размер на 18 403.75 лв., в следствие на допълнително начислен ДДС в общ размер на 43 546.37 лв.
За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е посочил че възражението за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за ДДС за данъчни периоди декември 2008 г. - ноември 2009 г., е неоснователно. Посочил е още че правилно и законосъобразно приходният орган е приел че доставените количества гориво на търговецът не се използват за неговата дейност, а за лични нужди предвид събраният доказателствен материал вкл. и заключението на ССЕ. Именно в него в.л. е посочило, че не може да извърши съпоставка за обвързване на процесните фактури с фактури за извършени услуги, пътни листове за движение на МПС и разходна норма за разходване на гориво по автомобили тъй като при търговеца се намират множество пътни листи, неприложени по делото и за да извърши съпоставката следва към всяка една издадена фактура за извършени услуги да се уточни за кои точно пътни листи се отнася. Решаващият съд е установил още, че не се подкрепят наведените доводи на търговецът за начина на зареждане и плащане на горивото и издаването на фактури, тъй като не е водена аналитична отчетност по МПС-та за да се проследи зареденото количество гориво, маршрута и какво количество гориво е изразходвано. Приел е съдът изводите на органа по приходите че количествата заредено гориво по спорните фактури са предназначени за лично ползване на собственика на ЕТ или на негови работници/служители.
