ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

актуално 15 май 2020 732 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли да се използват свидетелски показания за внесени суми през граница, ако липсват данни от митническите власти за регистриран внос на парични средства?

Фактическа Обстановка

Физическо лице има регистриран ЕТ, който не осъществява дейност от 2007 г. до 2012 г. През периода лицето е работило по трудови правоотношения и не е подавало ГДД. НАП извършва ревизия и издава ревизионен акт на лицето, с който му определя задължения за периода 2007-2012 г. в размер на 8 000 лв. и 4 000 лв. лихви. НАП приема за недостиг следните суми: 67 000 лв. за 2008 г.; 9 000 лв. за 2009 г. и 15 000 лв. за 2010 г. Мотивът на НАП е, че разходите на лицето са повече от доходите му. Лицето обжалва ревизионния акт с мотива, че през ревизирания период е разполагало с 200 000 лв. – 100 000 лв. дарение от баща си, както и 100 000 лв., изкарани от работа в Турция. Лицето обжалва ревизионния акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 104 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. С. Х., в качеството й на процесуален представител на И. С. В., срещу решение № 1524 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3334 по описа за 2014 г. на административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу оспорения ревизионен акт.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт И. П.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 161401374 от 6.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в частта относно определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирани години от 2007 г. до 2012 г. в общ размер от 7 863.62 лв. и лихва за забава в размер на 4 025.30 лв., както и определени задължения за осигурителни, социални и здравни вноски по КСО и ЗЗО, по вид и размер, конкретно посочени в акта за ревизиран период 1.01.2007 г.-31.12.2012 г. Административният съд е отменил ревизионния акт по повод формираните задължения за осигурителни вноски и в тази част няма постъпила касационна жалба.

В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред затова, уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизираният период е бил 1.01.2007 г.-31.12.2011 г. Лицето е уведомено затова, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е поискано представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Безспорно е установено, че то ревизираният субект е физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице, на основание чл. 3, т. 1 и т. 6 от ЗДДФЛ. Има регистрирана фирма като едноличен търговец "Христи-Ирина Вутова", която не е осъществявала дейност през ревизирания период. Лицето е семейно с три деца, като е работило по трудови правоотношения и не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните години. Ревизиращите органи са приели за недостиг сума в размер на 66 436.89 лв. за 2008 г.; в размер на 8 119.60 лв. и в размер на 14 733.40 лв. за 2010 г. Като начално салдо е приета сума в общ размер от 9 297.34 лв.

скрито платено съдържание: 889 думи;