ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли дружество право на данъчен кредит за закупени стоки, които ще използва по-късно в икономическа си дейност?
Фактическа Обстановка
Дружество – получател на стоки по смисъла на ЗДДС, се занимава със строителство и продажба на построените обекти. В тази връзка то закупува от различни доставчици уреди и мебели за обзавеждане. При ревизия НАП отказва да признае правото му на данъчен кредит по фактурите от тези доставчици. Данъчните констатират, че стоките са придобити на един по-ранен етап, в който не са били необходими поради все още незавършените строителни дейности. На този факт те основават предположението си, че закупените мебели и техника не са за икономическата дейност на получателя, и отказват да признаят правото му на приспадане на ДДС. Дружеството обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. Варна, срещу решение № 1 от 02.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1851/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000316006551-091-001/30.03.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 176/12.06.2017 г., на Директор дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП Варна. Иска се отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Пътстрой" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Златев, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Пътстрой" ЕООД, гр. Варна срещу РА, с който на дружеството са определени задължения за данък по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в общ размер на 11 303.43 лв. и лихва за забава в размер на 5 969.43 лв., по фактури издадени от "Секаста" ЕООД, "Тотал-3" ООД, "Мебелна къща Лазур" АД, "Кухненски рай" ЕООД и "Техномаркет България" АД с предмет на доставките - стоки.
За да постанови отмяната на РА съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според него, както органът по приходите, така и решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, са приложили неправилно материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо фактурираните доставки от "Секаста" ЕООД с предмет "отоплителна система"; от "Мебелна къща Лазур" АД с предмет "маса трапезна" 4 бр., "стол трапезен" 20бр. и "закачалка" 1бр; от "Тотал-3" ООД с предмет "аванс" и "обзавеждане по поръчка"; от "Кухненски рай" ЕООД с предмет "авансово плащане по договор за продажба № 10/30.12.2009 г." и от "Техномаркет България" АД с предмет "бойлер" 2 бр., "хладилник" 1 бр., "перална машина" 1бр., "готварска печка" 1 бр. и "фурна" 1 бр., като по отношение на бойлерите, фигуриращи в последната фактура, правото на данъчен кредит е признато.
Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.
