РЕШЕНИЕ № 14291 ОТ 23.11.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 11112/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 21 май 2020 55 уникалност: 87.1%

Правен Въпрос

Кой е началният момент, от който се дължи изплащането на пенсия за инвалидност, ако заявлението се подава от друга държава членка на ЕС?

Фактическа Обстановка

Лице, което е българска гражданка, пребивава в Гърция и получава инвалидност 100%. От гръцката компетентна институция е изпратен формуляр за проучване на молба за пенсия за инвалидност към НОИ на 07.05.2013 г. Гръцката институция изпраща заявление за отпускане на пенсия за инвалидност в Република България, което е подадено от лицето на 28.12.2011 г. След направено проучване и обмяна на документи между двете институции, от ТЕЛК е издадено решение на 05.10.2015 г., с което е определено, че лицето е на 100% инвалидизирано. Определен е 3-годишен срок на решението на ТЕЛК – до 01.11.2018 г. Лицето получава документите чрез пълномощник на 26.11.2015 г. Позовавайки се на Регламент 883/ 2004 г., от НОИ отпускат пожизнена пенсия за инвалидност с дата на инвалидизиране – 02.10.2015 г. Спряна е личната ѝ социална пенсия. Лицето твърди, че трябва пенсията за инвалидност да се счита за отпусната от момента на подаване на заявлението на 28.12.2011 г. и оспорва решението на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 75 думи;

РЕШЕНИЕ № ***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № *****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 5007 от 14.07.2016 г. по административно дело № 2191/2016 г. Административен съд - София-град е отхвърлил подадената жалба от С. Д. П. против решение № 5 от 02.02.2016 г. на управителя на НОИ (Националния осигурителен институт), и е осъдил жалбоподателката да заплати на Националния осигурителен институт разноски в размер на 350 лева.

Постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от С. Д. П., постоянно живуща в Гърция, чрез процесуалния й представител адвокат Б. А.. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него решение на управителя на НОИ, както и връщане на преписката на НОИ за решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на разноските по делото в размер на 300 лева адвокатски хонорар.

Ответникът - управителят на Националния осигурителен институт, чрез надлежно упълномощената Д. Й. (служител с юридическо образование), в писмен отговор и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. С формуляр E204GR ("Проучване на молба за пенсия за инвалидност") от 07.05.2013 г., изпратен на 07.07.2014 г. и получен в НОИ на 18.07.2014 г., гръцката компетентна институция е изпратила на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност от България, подадено от жалбоподателката на 28.12.2011 г. След кореспонденция между Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", жалбоподателката (комуникацията с нея е предимно чрез упълномощения да я представлява адвокат в България), гръцката компетентна институция и Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), и предоставяне на последната на гръцка медицинска документация, е постановено експертно решение (ЕР) № 2029 от 05.10.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания към втора МБАЛ - гр. София, с което на С. Д. П. е определена 100 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане без чужда помощ с дата на инвалидизиране 05.10.2015 г. С последващо ЕР № 2390 от 03.11.2015 г. ТЕЛК е коригирала предишното си експертно решение в частта, касаеща срока на определената трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, като е постановила тригодишен срок - до 01.11.2018 г. Двете експертни решения ведно с придружително писмо от 26.11.2015 г. са връчени на пълномощника на жалбоподателката, като в тях и в писмото се съдържа информация относно реда и срока за обжалването им. Жалбоподателовият пълномощник със заявление от 07.12.2015 г. изрично е декларирал, че доверителката му е съгласна с експертните решения на ТЕЛК. Последните не са обжалвани и са влезли в сила.

скрито платено съдържание: 1304 думи;