РЕШЕНИЕ № 4299 ОТ 03.04.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 3139/2017 Г., VІ ОТД. НА ВАС

актуално 24 април 2020 55 уникалност: 89.3%

Правен Въпрос

Може ли да се откаже изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на лице, което се осигурява чрез осигурителна каса?

Фактическа Обстановка

Самоосигуряващо се лице със свободна професия – адвокат, внася дължимите вноски чрез осигурителна каса „Адвокат“ за 2014 и 2015 г. През октомври 2015 година лицето представя болничен за временна неработоспособност поради бременност и раждане. НОИ отказва да изплати обезщетение на лицето с мотива, че то не е било осигурено за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпването му. Лицето обжалва отказа на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 77 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. д. № ****/****

Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт - София град (ТП на НОИ - София град) срещу решение № 8372/28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5149/2016 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 1040-21-94/05.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което са потвърдени разпореждане № 0-21-999-83-00371138/27.07.2015 г., разпореждане № 0-21-997-11 - 00381093/08.10.2015 г. и разпореждане № 0-21-997-11-00381094/08.10.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Т. П. И..

Ответникът - Т. П. И., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на Т. П. И. решение № 1040-21-94/05.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ София - град. Отменя разпореждане № 0-21-999-83-00371138/27.07.2015 г., разпореждане № 0-21-997-11 - 00381093/08.10.2015 г. и разпореждане № 0-21-997-11-00381094/08.10.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е прието, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпването му, съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на KCO и няма право на обезщетение за временна неработоспособност за периодите, посочени в описаните болнични листове. Преписката е изпратена на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София град, който след изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени със съдебното решение, следва да разпореди изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на жалбоподателката за времето от 23.06.2015 г. до 26.09.2015 г. по болничен лист № 2725289 серия Е2015, болничен лист № 1293633 серия Е2015 и болничен лист № 2814859 серия Е2015, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението.

Първоинстанционният съд приема за безспорно установено по делото, че Иванова е внесла дължимите вноски за цялата 2014 г. и дължимите вноски до м. ноември на 2015 г. Това обстоятелство е удостоверено с издадените от ОК Адвокат служебни бележки. Осигурителните вноски за 2014 г. и 2015 г. са изчислени върху осигурителния доход, деклариран от оспорващата, като самоосигуряващо се лице - 420 лв. за 2014 г., 500 лв. за 2015 г. Тези данни обосновават извод, че Иванова е изпълнила задължението по чл. 7, ал. 4 от КСО внасяйки дължимите осигурителни вноски чрез Осигурителна каса (ОК) "Адвокат" в законоопределения срок, а при закъснение - заедно с дължимите лихви. По делото не са ангажирани доказателства, че Иванова е подала заявление на основание чл. 7, ал. 5 от КСО вр. чл. 2а от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за задълженията за осигурителни вноски, които погасява, при наличие на няколко публични задължения. Решаващият съд приема, че в случая неподаването на такова заявление не може да обоснове законосъобразно погасяване на други задължения, в т.ч. и осигурителни вноски (ОВ) за предходни периоди, тъй като от представените служебни бележки от ОК "Адвокат" се установява, че лицето е заплатило всички дължими вноски, от 01.01.2012 г. до 01.11.2015 г. Прието е, че липсата на неплатени задължения за осигурителни вноски, обуславя липсата на необходимост за подаване на заявление по чл. 7, ал. 5 от КСО.

скрито платено съдържание: 1188 думи;