ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 12 юни 2020 876 уникалност: 97.5%

Правен Въпрос

Кога следва да се издава касов бон при изпращане на стока чрез куриер?

Фактическа Обстановка

Дружество произвежда горно облекло в цех в гр. Хасково, като осъществява продажби на наета маса на пазара в Димитровград и в магазин в София, ТБ „Илиянци“. Дружеството има налични регистрирани два касови апарата – единият е в София, а другият не е стационарен и е в Хасково. Направена е ревизия и е установено, че са налице много доставки от куриерски фирми, с изпращач юридическото лице или някой от съдружниците, като за периода 2010 – 2011 г. тези доставки са в размер на 53 165 лв. От обясненията на съдружниците става ясно, че бащата на единия от тях има друг шивашки цех и са изпращали от негово име пратки, тъй като той е много възрастен и те управляват цеха. Направена е съпоставка за издадени касови бонове на двете дружества, но никоя от сумите по касовите апарати не отговаря на сумите по наложените платежи. Също така се твърди от Дружеството, че касов бон се издава не към момента на извършване на пратката, а към момента на одобряването ѝ от клиента – затова не се намират конкретно фискални бонове към датата на всяка извършена пратка. Издаден е ревизионен акт, който Дружеството обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 115 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ДРАГАНОВА

СТАНИМИРА ДРУМЕВА

при секретар и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от съдията РОСИЦА ДРАГАНОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "БАРС 69" ЕООД, чрез упълномощения адв. В. Ч., против решение № 206/30.01.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1701/2018 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001617005216-091-001/23.02.2018 г., поправен с РА за поправка № П-16002618041531-003-001 от 12.03.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 263/15.05.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начисления ДДС в общ размер на 7 423,67 лв., ведно с изтеклите лихви в общ размер на 4 921,80 лв. и допълнително установения корпоративен данък за 2010 г. в размер на 1 716,82 лв. и начислени лихви в размер на 1 046,80 лв. и за 2011 г. в размер на 58,11 лв. В тежест на дружеството са възложени разноски в размер на 985,02 лева.

Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се тезата, че установените доставки на стоки чрез куриерски фирми от В. А. С. са били извършени от нея като физическо лице, а не като представител на юридическото лице - касатор. Прави възражение, че за задълженията за ДДС за периода 01.01.2011 г. до 30.11.2011 г., погасителната давност е започнала да тече на 31.12.2011 г. и изтича на 31.12.2016 г., като е била спряна с връчване на ЗВР на 06.12.2016 г. и прекъсната с издаването на РА на 05.05.2017 г., но с отмяната му се считало, че не е била прекъсвана и към датата на издаване на новата ЗВР вече е била изтекла. Иска отмяната на съдебното решение и на РА в потвърдената с него част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. И. П., в представена писмена защита я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218 ГПК прие за установено следното:

Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

скрито платено съдържание: 1101 думи;