ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

актуално 11 март 2020 711 уникалност: 89.9%

Правен Въпрос

Как се изчислява дължимото обезщетение, когато незаконно уволнен служител не бъде допуснат на работа след отмяната на заповедта за уволнение?

Оригинален Въпрос

По какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ?

Противоречива Практика

Съществува противоречива съдебна практика по въпроса за начина на изчисление на обезщетението, което се дължи на служител за незаконното му недопускане на работа, след като заповедта, с която е бил уволнен, е отменена от съда. Някои съдии приемат, че обезщетението се равнява на брутното трудово възнаграждение на служителя за последния изцяло отработен от него месец. Други застават зад същата идея, но с пояснението, че така изчислено обезщетението не може да е по-малко от размера на минималната работна заплата, която е актуална за времето, през което служителят не е бил допускан до работното си място. Има и съдии, които в актовете си са приели, че обезщетението се равнява на брутното възнаграждение, което служителят е трябвало да получава, ако работодателят го беше допуснал веднага на работа след отмяната на уволнението. Тези неясноти са дали основание на определен състав на ВКС да поиска образуване на тълкувателно дело.

Резюме на Тълкувателно Решение

скрито платено съдържание: 129 думи;

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 21 ноември 2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ТАНЯ МИТОВА

ПЛАМЕН СТОЕВ

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНИН СИЛДАРЕВА

МАРИО ПЪРВАНОВ

КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЕМИЛ ТОМОВ

ТЕОДОРА НИНОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

НАДЯ ЗЯПКОВА

БОНКА ДЕЧЕВА

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЖИВА ДЕКОВА

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

МАРГАРИТА СОКОЛОВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ОЛГА КЕРЕЛСКА

ЛЮБКА БОГДАНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

ВЕСКА РАЙЧЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЗЛАТКА РУСЕВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОРИС ИЛИЕВ

МАРИЯ ИВАНОВА

ДИАНА ХИТОВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

БОЯН ЦОНЕВ

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Б. Л. постави на разглеждане тълкувателно дело № * по описа за 2013 г. на ОСГК, докладвано от съдията ОЛГА КЕРЕЛСКА

Тълкувателно дело № */2013 г. на ВКС, Гражданска колегия е образувано на осн. чл. 128, ал. 1 ЗСВ във вр. чл. 292 ГПК с разпореждане на Председателя на ВКС на РБ от 25.01.2013 г. по предложение на състав на ВКС, Гражданска колегия, IV г.о. с определение от 11.10.2012 г. по гр. д. № 1372/2011 г. IV г.о., производството по което е спряно на осн. чл. 292 ГПК за постановяване от ОСГК на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос:

По какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ. За да се произнесе, Общото събрание на Гражданска колегия на Върховният касационен съд съобрази следното:

По поставения правен въпрос в едни съдебни решения се приема, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускане на работа на възстановен с влязло в сила решение работник или служител, се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от работника или служителя преди незаконното уволнение, съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ.

Според други решения обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се изчислява на база последното месечно брутно трудово възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение, но с уточнение, че размера му не може да бъде по- нисък от минималната за страната работна заплата за периода на недопускането.

Според трета група съдебни решения, обезщетението за времето на недопускане на работа в хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако работодателят беше изпълнил съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Общото събрание на ГК намира за правилно становището, според което обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение на работника или служителя, получено преди незаконното уволнение, като същото не може да бъде по- малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането. Съображенията за това са следните:

Недопускането на работата, за която работникът или служителят е нает, е форма на пълно неизпълнение на едно от основните задължения на работодателя да осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение /чл. 127, ал. 1 КТ/. При отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работника и служителя на предишната работа трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид. С оглед на това, недопускането на работника или служителя на работа след отмяна на уволнението, освен проява на неизпълнение на съдебно решение, съставлява и неизпълнение на задължението по чл. 127, ал. 1 КТ. Следователно отговорността, която е предвидена по чл. 225, ал. 3 КТ, е договорна, произтичаща от неизпълнение на трудово задължение по възстановеното трудово правоотношение, а не деликтна отговорност. Последното изключва възможността обезщетението да се определя при обема и по правилата за непозволеното увреждане - тоест да се иска обезвреда на всички вреди /в това число и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица на неправомерното поведение на работодателя. С оглед на това, становището, че на работника или служителя се дължи обезщетение, равняващо се на брутното трудово възнаграждение, което би получил, ако е бил допуснат на работа за периода на недопускането, доколкото това са реално претърпените от него вреди /пропуснати ползи/, не намира опора както в закона, така и в самия характер на неправомерното поведение на работодателя. Същевременно размерът на дължимото обезщетение не се определя и по общите правила на ЗЗД, свързани с реализирането на договорната отговорност при неизпълнение на договорни задължения. Предвид специфичния характер на трудовия договор и правата и задълженията на страните по него, закононодателят е създал специални норми относно размера на дължимите обезщетения при различни хипотези, които принципно имат фиксиран размер.

Размерът на обезщетението, с което се реализира отговорността по чл. 225, ал. 3 КТ е определено с нормата на чл. 228, ал. 1 КТ, според която то се съизмерява с последното брутно месечно възнаграждение, получено от работника или служителя преди уволнението, ако не е предвидено друго. Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, по-голям размер на обезщетението може да се определи само в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор, като последните две обстоятелства са конкретни и следва да бъдат изследвани при всеки отделен случай, когато се навеждат доводи в тази насока. Показателно е, че в цитираните текстове законът предвижда възможност за отклонение от правилото на чл. 228, ал. 1 КТ само в посока на определяне на по-висок размер като база за определяне на обезщетението, но не и на по-нисък такъв.

скрито платено съдържание: 1846 думи;