ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
На каква база се изчислява размерът на неустойката за забава в случай на придобиване на дружествени дялове или акции по приватизационен договор?
Оригинален Въпрос
Коя е базата, върху която следва да се изчислява размерът на дължимата неустойка за забава при плащане на покупната цена на дружествения дял или на закупени акции по приватизационния договор – върху всяка една от неплатените вноски за съответния период или на база на целия дължим остатък от вноските, ако в договора не е определен начинът, по който следва да се определи размерът на неустойката?
Противоречива Практика
Едни съдебни състави приемат, че за база за изчисляване на неустойка трябва да се вземе всяка от неплатените годишни вноски, които се дължат. Други съдебни състави смятат, че за база за изчисляване на неустойката за забава при плащане на цената, уговорена по договора за приватизация, следва да се вземе дължимият остатък от вноските.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Чл. 309 ТЗ
Върховният касационен съд на Република България, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, в съдебно заседание на 25.05.2010 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО БОБАТИНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА,
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛА ХИТРОВ
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА КОВАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ МАРКОВ
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря К. А., постави на разглеждане тълкувателно дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, докладвано от докладчици Зам. председателят на Върховен касационен съд, Търговска колегия МАРИО БОБАТИНОВ и съдия ЕМИЛ МАРКОВ.
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ, е направил предложение до Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:
1. Представлява ли приватизационният договор търговска сделка?
2. Приложимо ли е правилото на чл. 309 ТЗ към приватизационния договор?
3. В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване с договора на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД)?
4. Коя е базата, върху която следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава при плащане на покупната цена на дружествения дял или на закупени акции по приватизационния договор - върху всяка една от неплатените вноски за съответния период или на база на целия дължим остатък от вноските, ако в договора не е определен начина, по който следва да се определи размера на неустойката?
5. Допустим ли е иск, предявен от АСК, за реално изпълнение на задълженията по приватизационния договор?
Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
1. Представлява ли приватизационният договор търговска сделка?
По въпроса за характера на приватизационния договор и по-специално представлява ли той търговска сделка в съдебната практика има застъпени две становища. Първото е, че това е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие.
Според другото разбиране това е особена, нетипична гражданскоправна сделка, в съдържанието на която се включват и административни елементи.
ОСТК на ВКС намира за правилно второто становище.
Приватизационният договор не е от категорията на т.нар. абсолютни (обективни) търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. Той не е от категорията и на т.нар. относителни и презумптивни търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, тъй като осъществяваното занятие от конкретния търговец купувач по приватизационния договор предполага постоянно сключване на определен вид сделки със спекулативна цел с оглед реализиране на търговска печалба. За разлика от тях, приватизационният договор се сключва от купувача инцидентно и не може да се разглежда като сделка по извършване на типичната за търговеца дейност и основен източник на неговите доходи.
Правната уредба на приватизационния договор се съдържа в специален закон - ЗПСК и ЗППДОбП (отм.). Специфичната цел на приватизационната продажба е прехвърляне правото на собственост върху дялове, акции или части от имуществото на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Приватизационният договор се отличава не само със своя предмет и страни, но следва да се сключи при спазване на определена административна процедура като се съблюдава обществения интерес. По тази причина в приватизационния договор често се съдържат задължения, които са различни от характерните за договора за гражданската и търговската продажба. Такива са обвързващите купувача задължения извън задължението му за заплащане на цената, като тези за извършване на инвестиции, изразяващи се в ремонт и обновяване на основните фондове на предприятието, запазване и разкриване на нови работни места, извършване на определени дейности с екологична насоченост, съхраняване предмета на дейност за определен в договора срок, както и ограничена по време забрана за продажба на предприятието или на обособени негови части и др.
Важна особеност на приватизационната продажба е законоустановения следприватизационен контрол за изпълнение на поетите от търговеца купувач задължения.
Допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че приватизационният договор не е търговска сделка е и процесуалната разпоредба на чл. 365 ГПК, в чиито т.т. 1 и 2 изрично се разграничава приватизационния договор от търговската сделка.
2. Приложимо ли е правилото на чл. 309 ТЗ към приватизационния договор?
Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено и само при търговски сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти.
Приватизационният договор не е търговска сделка и за това правилото на чл. 309 ТЗ е неприложимо.
3. В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави?
В редица решения на Търговската колегия на ВКС е прието, че уговаряне на неустойка без краен предел или без фиксиран краен срок, до който тя може да се начислява, е нищожна договорна клауза поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Обратното разбиране е застъпено в други решения, с които е прието, че поради липса на императивни правила за определяне размера на неустойката и съществуващата свобода на договаряне, начинът, по който страните по договора са уговорили неустойката без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, не противоречи на добрите нрави. В тази връзка в съдебната практика липсва установен критерий, спрямо който уговорената в приватизационните и търговски договори неустойка следва да се приеме за прекомерна и като такава да се прогласи за нищожна поради накърняване на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В едни случаи като критерий за прекомерност на неустойката се определя съотношението й с претърпените от кредитора вреди, а в други - съотношението й с размера на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава. Има и случаи, при които като критерий за прекомерност на неустойка за неизпълнение на парично задължение е приет размера на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, възлизащо на законната лихва.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност.
