ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
Допустим ли е иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, ако е уважен иск за непозволено увреждане срещу причинителя на вредите?
Оригинален Въпрос
При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” ?
Противоречива Практика
Спорната практика е разделена на две основни решения по казуса. Според едното застъпено мнение не е допустимо да се предяви иск срещу застрахователя, ако е уважен иск срещу извършителя на вредите, тъй като претенцията му ще бъде удовлетворена. Съдилищата, при които се застъпва това становище, приемат и изключението – че може да се предяви иск единствено в случай че претенцията на пострадалия не се удовлетвори напълно. Второто застъпено от съдилищата становище гласи, че ако причинителят на вредата не е обезщетил пострадалия, няма пречка да се предяви иск срещу застрахователя.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният касационен съд на Република България, общо събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 22 май 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на общото събрание на Търговска колегия, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:
ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ЧЛЕНОВЕ:
1. ЛЮБКА ИЛИЕВА
2. НИКОЛА ХИТРОВ
3. РОСИЦА КОВАЧЕВА
4. ЛИДИЯ ИВАНОВА
5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
6. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 7. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
8. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
9. МАРИАНА КОСТОВА
10. ЕМИЛ МАРКОВ
11. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
12. ТОТКА КАЛЧЕВА
13. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
14. БОНКА ЙОНКОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ДАРИЯ ПРОДАНОВА
при участието на секретар Красимира Атанасова
постави на обсъждане дело No 1 по описа за 2010 г. на Общо събрание
на Търговска колегия, докладвано от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл.125 от Закона за съдебната власт във вр. с постъпило по реда на чл.292 ГПК предложение от състав на второ търговско отделение на ВКС за постановяване на тълкувателно решение, поради констатирано в определение No 149 от 17.03.2010 год., по т.д.No 925/2009 год. противоречие в практиката на съдилищата, е внесъл искане в Общото
събрание на Търговска колегия на ВКС да приеме тълкувателно решение по следните въпроси:
1. При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” ?
2. Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя ?
За да се произнесе Общото събрание на търговска колегия на ВКС, съобрази следното:
І. С няколко Постановления Пленумът на ВС е дал разяснения на въпроси, свързани с отговорността за непозволено увреждане, като е разгледал и хипотезата, когато увреденият е носител на повече от едно субективно право. При прилагане на дадените указания в практиката на съдилищата се появяват противоречия по поставените въпроси, които не са били предмет на самостоятелно обсъждане, внасящи несигурност в правния ред.
В едни случаи се приема, че след уважаване на иска срещу делинквента по чл.45, ал.1 ЗЗД е недопустимо предявяването на пряк иск срещу застрахователя по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, по съображения, че претенцията на увредения е удовлетворена в проведения исков процес и с потвърждаване притезанието му, защитата на законно признатото субективно притезателно право е изчерпана.
Според поддържащите това становище, по изключение, пострадалите лица упражнили успешно процесуалното си право на пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента могат да търсят обезвреда и от последния чрез деликтен иск, но само доколкото не са получили в пълен обем удовлетворение за претендираните вреди от застрахователя, каквато хипотеза би била налице при изчерпан лимит на отговорността му.
Според друго разбиране – щом причинителят на вредата, чиято деликтна отговорност е била ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД, не е обезщетил реално пострадалия, то не е налице процесуална пречка последният да предяви и пряк иск по чл.407 ТЗ/ отм./,чийто аналог е чл.226, ал.1 КЗ, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.
Общото събраните на Търговска колегия на ВКС намира за правилно второто становище.
Проявление на основния правен принцип, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния, в гражданското право е общото правило на чл.45 ЗЗД, вменяващо в тежест на извършителя на непозволено увреждане да поправи вредите, които виновно с лични действия или бездействие е причинил другиму в определените с чл.51 ЗЗД граници.
Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл.45 ЗЗД, провеждането на който не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” с делинквента.
