ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ДРАГАНОВА

КРАСИМИРА ЖЕЛЕВА

при секретар и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от съдията КРАСИМИРА ЖЕЛЕВА по адм. д. № 11716/2018

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП-София против Решение № 3676/04.06.2018 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 11958/2015 г., с което е отменен РА № Р-2210-1405233-091-001 от 18.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1661/03.11.15 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

С жалбата се твърди, че предмет на доставките са е-ваучери към сръбско дружество, които са оформени под митнически режим износ на стоки. Касаторът твърди, че продажбите на е-ваучери са извършени към сръбското дружество "Тома-Топ Граднъа" ДОО. Съгласно писмените обяснения на ревизираното лице са изнесени на електронни носители /диск/. Няма данни какви кодове и какво количество е изпратено на тези дискове, респективно не са налице условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата са изложени подробни съображения по съществото на спора.

Конкретните оплаквания са за необсъждане на голяма част от събраните по Според касатора дори и да се приеме, че се касае за доставки на услуги, счита, че дружеството не е изпълнило изискванията, за които се прилага нулева ставка на данъка по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - "АДП" Инвест ООД оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-2210-1405233-091-001/18.06.15 г. на органи по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1661/03.11.15 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на "АДП Инвест" ООД е доначислен ДДС в общ размер на 689 333,06 лева, ведно с лихви в размер на 69 521,39 лв. за д.п.м. 11.2013 г. до 31.06.2014 г. по фактури издадени на "Тома - Топ градньа" ДОО, Република Сърбия.

Данъкът е начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за продажби на електронни ваучери на сръбското дружество.

С оспореното в настоящото производство решение на АССГ е отменил РА и осъдил Д"ОДОП" - София да заплати разноски в размер на 750 лв.

За да постанови този резултат, АССГ е приел на първо место, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че спорът е по два въпроса: първият е относно вида на доставките - дали продажбата на ваучерите, предмет на спорните фактури представлява доставка на стоки или доставка на услуги и вторият - относно мястото на изпълнение на доставките.

В мотивите си съдът е посочил, че ревизираното дружество е третирало доставките като такива на стоки и като основание за неначисляване на ДДС е посочило чл. 28, т. 1 ЗДДС. Органите по приходите в оспорения ревизионен акт приемат, че се касае за доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната и са начислили ДДС.

По първия спорен въпрос, съдът е приел, че доставката на електронни ваучери е доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съдът е изложил обстойни мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява, че предмет на доставките са "кодове", които могат да бъдат изпратени на различни носители, в случая дискове. Независимо от носителя на който е записан ел. ваучер, посредством въвеждане на съответен код в мобилен апарат, с поставена СИМ карта на някой от българските доставчици на мобилни услуги, предплатената услуга се зарежда и по този начин може да се ползва до изчерпване на предплатената сума. Съдът е съобразил и писмо от Мтел, че няма значение в коя точка на света се намира потребителя, достатъчно е да има включен роуминг, за да може да използва телекомуникационната услуга. Съобразявайки разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС съдът е приел, че "електронна съобщителна услуга", е услуга обичайно предоставяна по безвъзмезден начин и включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържание и8или контрол върху него. Съдът е цитирал решение на СЕС от 03.05.2012 г. по дело С-520/10, т. 28, 34, 35.