ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

чака актуализация 11 март 2020 355 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Каква индивидуализация е достатъчна по трудов договор за заместване на отсъстващ служител?

Фактическа Обстановка

Служителка заема длъжността „главен специалист“ в отдел Вътрешен контрол, регистър, консултанти. Трудовият ѝ договор от 09.10.2013 г. е срочен, по заместване, на мястото на служителка в майчинство, назначена със заповед от 20.03.2013 г. През август 2014 г. работодателят извършва вътрешна реорганизация, при която длъжността „главен специалист“ е преместена в друг отдел. При настъпилите промени, с допълнително споразумение, служителката по заместване е преназначена в другия отдел на същата длъжност, при запазване на всички останали клаузи по договора. Със заповед на работодателя от 26.08.2014 г. трудовото правоотношение със служителката по заместване е прекратено – поради завръщане на заместваната служителка на работа. Уволнението е оспорено пред съда.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 88 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове:

АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 636 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 925 от 03.10.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 11 от 18.11.2016 година по гр. д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. С. А. от [населено място] против Д. за н. с. к., [населено място].

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос кога индивидуализацията на замествания работник или служител в трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е достатъчна, за да е валидна клаузата за срок на трудовото правоотношение.

По материалноправния въпрос по приложението на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ:

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ времетраенето на трудовия договор е съществен елемент от съдържанието му, поради което следва да е изрично определено. Времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията на длъжността и характера на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания титуляр на длъжността. В този смисъл и решение № 80 от 03.03.2012 г. по гр. д. № 640/2011 г. ІІІ г.о. ВКС и решение 282 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 1906/2015 г. ІІІ г.о. ВКС. Заместваният работник може да бъде посочен чрез имена, ЕГН или по друг начин, който еднозначно указва за личността му. За да е валидна клаузата за срок, заместваният работник трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е изначално определено, а заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 09.10.2013 г. ищцата е заемала в ответната дирекция длъжността „главен специалист“ в отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти“ към дирекция „Оперативна дейност и контрол“. Договорът е бил сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ „на мястото на отсъстващ поради отпуск по майчинство служител, назначен със заповед № РД-15-0033 от 20.03.2013 г.“ През месец август 2014 г. работодателят е извършил вътрешна реорганизация, при което отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти“ е преобразуван в отдел „Вътрешен контрол и изпълнение“, а отдел „Специализирано обслужване“ - в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти“, в който е била преместена длъжността „главен специалист“. Поради настъпилите промени в щатното разписание, с допълнително споразумение № РД-15-0199 от 19.08.2014 г., ищцата е била преназначена на същата длъжност, но в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти“ при запазване на всички останали клаузи по първоначалния трудов договор. Със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. на началника на ДНСК, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ поради завръщане на замествания служител на работа. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено незаконно на посоченото в заповедта основание, тъй като трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно - в трудовия договор с ищцата не е било посочено името на отсъстващия служител, когото ще замества, с което е била накърнена трудовоправната и защита. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - отменил извършеното уволнение със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. на началника на ДНСК, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2132 лева. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 63 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

скрито платено съдържание: 907 думи;