ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 24 април 2020 373 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Има ли значение размерът на публичното задължение, за да представлява пречка за преотстъпване на корпоративен данък?

Фактическа Обстановка

Дружество подава декларация за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 6 200 лв. НАП извършва ревизия на Дружеството и установява, че има задължения за осигурителни вноски – в размер на 5,36 лв. С оглед на съществуващото вземане, НАП отказва преотстъпването на корпоративен данък. Дружеството обжалва отказа на НАП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 104 думи;

ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

БИСЕР ЦВЕТКОВ

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. д. № 6531/2017

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 700 от 20.04.2017 г., постановено по адм. д. № 343/17 г. Бургаският административен съд, 21-ви състав, е отхвърлил жалбата на [фирма], ЕИК[ ЕИК] - [населено място], [област], против акт за установяване на задължение по декларация № 17647/03.10.2016 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 170 от 02.12.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Бургас, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП - гр. Бургас юрисконсулско възнаграждение в размер на 676,76 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от [фирма], ЕИК[ ЕИК] - [населено място],, общ. Т., [област], представлявано от управителя Р. С. С., чрез пълномощника му адв. П. П.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на ТД на НАП - гр. Бургас чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на [фирма], ЕИК[ ЕИК] - [населено място], [област], против акт за установяване на задължение по декларация № 17647/03.10.2016 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 170 от 02.12.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Бургас, с който на [фирма] за данъчен период 2015 г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 6 241,46 лв. и лихви за забава в размер на 322,67 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, основанията на органа по приходите, поради които приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО, поради което неправомерно е ползвана отстъпка на същия за 2015 г., в резултат на което са определени задължения за такъв данък в размер на 6 241,46 лв. и лихви за забава в размер на 322,67 лв. Направен е извод, че спорът между страните е правен и се свежда до това налице ли са общите изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО /данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители/. Мотивите на решаващия съд по тълкуването на относимите правни разпоредби, и решаващите изводи за законосъобразност на оспорения акт, са изложени на стр. 7 - 12 от решението, съответно л. 115 - 117 от делото. След тълкуване на нормата на чл. 167 ЗКПО, административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в акта не е отчетена разликата между "публични задължения" и "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения", като в тази насока е направено позоваване на практиката на Върховния административен съд, съответно е посочено, защо не се споделя друга практика на ВАС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт, съответно неоснователност на жалбата.

скрито платено съдържание: 1019 думи;