ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли значение фактът, че при уволнение на служител поради спиране на работа за повече от 15 работни дни заповедта е издадена след възобновяване на работата?
Фактическа Обстановка
Служител работи като техник в цех. Управителят на дружеството нарежда на служителите си да излязат в престой за повече от 15 работни дни. През времето на престоя техникът ползва отпуск за временна нетрудоспособност. След като работата е подновена, управителят издава заповед за уволнение на техника. Аргументът за уволнението е, че работата е била спряна за повече от 15 работни дни, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3695 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 448/24.03.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 486/2014 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 4509/18.10.2013 г., поправено с решение № 474/04.02.2014 г., постановени по гр. дело № 9273/2013 г. на Варненския районен съд, като краен резултат са уважени предявените от Д. К. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 8/07.05.2013 г. на управителя на дружеството-касатор, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ поради спиране на работата за повече от 15 дни, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "монтажник електрически елементи" при дружеството-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 725.14 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода 09.05.2013 г. 09.11.2013 г.; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавните такси по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание и в представени в същото писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба ищецът Д. К. А., в отговора си и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 1203/28.10.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два правни въпроса: 1) в кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ докато трае престоят (спирането на работата за повече от 15 дни) или след него; и 2) към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ към момента на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към следващ момент връчването на заповедта за прекратяването му.
За да уважи предявените по делото искове, въззивният съд е приел за установено, че на 02.04.2013 г. на ищеца е отправено и той е получил писмено предизвестие от работодателя-ответник за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ с едномесечно предизвестие, считано от 02.05.2013 г.; както и че на 08.04.2013 г. ищецът е получил ново писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на същото основание, считано от 09.05.2013 г. В тази връзка окръжният съд е изложил съображения, че не съществува пречка работодателят в срока на предизвестието да оттегли първоначалното такова и да отправи ново до работника. Изложил е и съображения, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни временно преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече от 15 работни дни, което се предшества от вземане на решение от работодателя за това, както и че е необходимо работникът фактически да е бил в престой, поради който да не е работил. В тази връзка въззивният съд е приел за установено, че от страна на работодателя е издадена заповед № 3/08.03.2013 г., с която е наредено от 11.03.2013 г. до 01.04.2013 г. работниците и служителите от цех "Монтажен" общо 14 души, сред които и ищецът, да излязат в престой за 16 работни дни. Въз основа на заключенията на вещото лице по делото, въззивният съд е приел за установено и че през този период 11.03.2013 г. - 01.04.2013 г. цех "Монтажен" не е работил. Приел е за установено и че в рамките на част от този 16-дневен период, а именно от 01.04.2013 г. до 05.04.2013 г. ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, като в тази връзка съдът е изложил съображения, че в КТ не е уредена изрично хипотезата дали това време на отпуск по болест се изключва или не от времето на престоя на работника, както и че този въпрос е решаван противоречиво в съдебната практика, но в случая той не е от решаващо значение по делото. Окръжният съд е изложил и съображения, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е необходимо уволнението да бъде извършено докато трае престоят, а не след като дейността, в която е бил зает работникът, е възстановена и реално престоят е бил прекратен, като в тази връзка съдът се е позовал на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 393/13.07.2011 г. по гр. дело № 781/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Също в тази връзка, въззивният съд, въз основа същите заключения на съдебно-счетоводната експертиза, е приел за установено, че от 02.04.2013 г. в цех "Монтажен" са започнали работа четирима от работниците в него, а от 25.04.2013 г. и през месец май в цеха са работили петима работници. Предвид така приетото за установено от него, окръжният съд е намерил, че както към датата на отправяне на предизвестието, така и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение цехът, в който ищецът е работил, е бил с възобновена дейност, т.е. уволнението му е извършено към дата, към която не е налице фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в предизвестието правно основание спиране на работата в звеното, в което той е работил, за повече от 15 работни дни. По тези съображения възивният съд е извел и решаващия си извод по делото, че уволнението на ищеца се явява незаконно.
