АС София Град - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Възниква ли задължение за внасяне на данък върху доход от лихви на чуждестранно лице, ако лихвите не са отчетени като разход в счетоводните книги?
Фактическа Обстановка
Физическо лице купува патета от люпилня в България, предоставя ги за угояване на земеделски производители и след това ги транспортира до кланица. След обработка, патиците се изнасят и продават във Франция. През 2013 г. лицето получава кредит от немски гражданин в размер на 500 000 евро. Впоследствие, през 2014 и 2015 г., кредитът е увеличен с 1 000 000 евро, а после с още 2 000 000 евро, като за периода 2013-2015 г. лицето получава общо 3 500 000 евро, при 5 % годишна лихва. На 05.08.2015 г. между немския гражданин и физическото лице е подписано споразумение за заместване в дълг, в което физическото лице дължи на немския гражданин 1 800 000 евро. Дружество, от своя страна, дължи на физическото лице 1 900 000 лв., които вместо да изплати на физическото лице, изплаща на немския гражданин. Така задължението на Дружеството към физическото лице е покрито, както и дългът на физическото лице към немския гражданин до сумата от 1 900 000 лв.
НАП извършва ревизия за периода 2013-2015 г. и определя задължения за 2015 г. в размер на 13 000 лв. с мотива, че лицето е следвало да начисли в счетоводството си дължимите към немския гражданин лихви, като тези лихви трябва да бъдат обложени с данък, тъй като немският гражданин е реализирал доход от тях. Лицето обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
АС София Град - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 3 състав, в публично заседание на 21.05.2018 г. в следния състав:
СЪДИЯ: И. К.
при участието на секретаря М. В., като разгледа дело номер 5244 по описа за 2017 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 - чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ ЕИК], представлявано от управителя И. И., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22222516003519-091-001/29.12.2016 г., издаден от С. Н. Г. - орган, възложил
ревизията и М. Б. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в качеството на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 417/22.03.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - С., при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят оспорва изцяло РА, като излага доводи за противоречието му с материалния закон и допуснати множество процесуални нарушения. Счита, че е налице неправилно интерпретиране на установените факти, а и непълното им обсъждане от ревизиращите органи. Изложени са аргументи за необоснованост на акта, тъй като определените на дружеството задължения не се доказват от събраните в хода на ревизията доказателства. В жалбата са изложени конкретни доводи относно определените с РА задължения. Относно задълженията по ЗДДС се твърди, че са налице реални доставки, а по отношение данъка по ЗДДФЛ - налице е основание за прилагане на С.. Иска се от съда да отмени изцяло РА.
Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - [населено място], чрез процесуалния представител юрк. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22222516003519-020-001/20.05.2016 г., връчена на 27.05.2016 г., изменена със
Заповед № Р-22222516003519-020-002/26.08.2016 г., и двете издадени от С. Н. Г. - началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП-С., е възложено извършването на ревизия на [фирма], за установяване на задълженията за корпоративен данък, за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица и за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 37 и чл. 38, ал. 5 и, ал. 11 ЗДДФЛ за периодите от 18.04.2013 г. до 31.12.2015 г. и задълженията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчните периоди от 01.12.2013 г. до 31.12.2015 г. Описаните заповеди са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-01-854 от 08.07.2013 г., издадена от директора на ТД на НАП - С..
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22222516003519-092-001/10.11.2016 г., връчен на ревизираното лице на 16.12.2016 г.
Ревизираното лице се е възползвало от правото си по чл. 117, ал. 5 ДОПК и е възразило срещу ревизионния доклад. Същото е разгледано в оспорения акт и е преценено от ревизиращите органи като неоснователно.
Ревизията е приключила с оспорения РА № Р-22222516003519-091-001/29.12.2016 г., издаден от С. Н. Г., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и М. Б. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията. С акта са определени следните допълнителни задължения за довнасяне: за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 52 224, 51 лв.; - задължения за окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) за 2015 г. в размер на 12 761, 21 лв.; - задължения за ДДС за м.08 и м.09.2015 г. в размер на 82 004, 60 лв. и задължения за лихви върху така определените данъци общо в размер на 21 694, 67 лв.
В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК до директора на Дирекция "ОДОП" е подадена жалба срещу РА с вх. № 2553-06-219/19.01.2017 г. по регистъра на ТД на НАП С., дирекция СДО и вх. № 23-30-15/01.02.2017 г. по регистъра на дирекция ОДОП С.. С решение № 417/22.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., издадено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, РА е потвърден в оспорената част. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД и РА. Установено е, че през ревизираните периоди [фирма] е купувало мъжки патета мюлари от люпилни в У. и България и ги е предоставяло за отглеждане и угояване директно на земеделски производители в България. След угояване от около 90 дни е изкупувало обратно огушените и угоени патици, които директно е транспортирало от земеделските производители до кланица на [фирма] в [населено място]. Там е извършвано клане, разфасовка и заготовка на добитите продукти от патиците, както и съхранение в хладилниците до момента на продажбата им - предимно ВОД за Франция.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК на ревизирания субект са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ), с които са изискани първични счетоводни документи, синтетични счетоводни регистри за ревизирания период, като от ревизираното дружество са представени част от изисканите документи. На основание чл. 45 ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчици на ревизираното лице, резултатите от които са обективирани в протоколи, описани в РД.
По делото са приети писмените доказателства, представени от ответника с административната преписка, описани и обсъдени по-долу в съдебното решение. Жалбата до АССГ е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 РА - С. Н. Г., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и М. Б. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията.
От представените електронни документи на електронен носител се установява, че издателите на оспорения РА и на приложените към него документи са притежавали квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП към датата на подписването му като електронен документ.
РА е издаден и в предвидената в закона писмена форма, с предписаното в чл. 120
ДОПК съдържание. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да налагат отмяна на РА.
Относно определените задължения за корпоративен данък за 2015 г.:
От проверяващите е установено, че за финансовата 2015 г. дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО. Предвид това, счетоводният финансов резултат, данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък са определени на база представените в хода на ревизията първични документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости, баланс и отчет за приходите и разходите. С подадената ГДД за 2014 г. дружеството е декларирало за 2015 г. месечни авансови вноски за корпоративен данък в размер на 300, 00 лв. Констатирано е, че за м.09, 10, 11 и 12.2015 г. [фирма] не е внасяло авансови вноски, поради което на основание чл. 175 ДОПК ревизиращият орган е начислил лихви за тях, общо в размер на 20, 46 лв., подробно описани на стр. 8 от РД.
На следващо място за 2015 г. е констатирано, че ревизираното дружество е подало в
НСИ Годишен финансов отчет ( ГФО) с вх. № 10805145/31.03.2016 г., съдържащ: Отчет за приходите и разходите ( ОПР), Баланс и други статистически форми. След анализ на цялата счетоводна документация, органът по приходите е установил, че приходите на ревизираното лице за 2015 г. са общо в размер на 7 907 043, 02 лв. (кореспондиращи с тези по ОПР), а разходите - в размер на 7 362 021, 19 лв. (несъвпадащи с отразените в ОПР). Така установеният счетоводен финансов резултат е - печалба в размер на 545 021, 83 лв.
В хода на ревизията счетоводният финансов резултат е преобразуван от ревизиращите органи, както следва:
